АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

Напишете кой е голям (малък), кой е по-голям (малък) и кой е най-голям (малък)

Читайте также:
  1. Извадете глаголи от текста, определете вид, лице и спрежението. Напишете основната форма.
  2. На празните места напишете кой, коя, кое или кои.
  3. Напишете пропуснатите подчинителни съюзи.
  4. Чтобы во время Вашей болезни Ваш друг мог получить в кассе за Вас Вашу стипендию, Вы напишете на его имя

Явор е на 10 години; Иво е на 6 години, а Румяна е на 5 години.

Калина е на 20 години, Яна е на 19 години, а Росица е на 18 години.

Седми блок има 14 етажа, шести блок има 10 етажа а пети блок има 8 етажа.

Милена е на 7 години, Огнян е на 5 години, а Пламен е на 4 години

37. Степенувайте прилагателните в скоби:

Иван е (добър) студент от Георги. — Никола е (добър) инженер в завода. — Сййка е (учтив) от Ана. — Пътят от София до Варна е (къс), отколкото от София до Киев. — Математиката е (трудна) от историята. — София е (голям) град в България. — Коридорът е (тесен) от семинара. — Лятото е (топъл). — Слънцето е (светъл) от луната. — Рила е (висок) планина в България.

 

38. Отговорете на въпроси:

1. Коя е най-голямата река, която минава през България? 2. Кои са най-прочутите морски и планински курорти в България? 3. Кое е най-любимото ви годишно време? 4. Кой е по-бърз плувец — Пламен или Димитър? 5. Кои са най-модерните сгради (в Киев, в София)? 6. Кой е най-високият връх на Балканския полуостров? 7. Кое е най-старото име на София? 8. Коя е най-дългата планина в България?

 

 

ЧИСЛИТЕЛНИ ИМЕНА

Числителното име е дума. която означава броя или реда (поредността) на съществата и предметите (пет билета, пети ред).

Числителните имена се делят на два основни вида числителни бройни и числителни редни.

Бройните числителни показват броя на същества та и предметите (един. два. три. пет).

Редните числителни показват реда (поредността) на съществата и предметите (първи, втори, трети, пе ти).

На всяко числително бройно отговаря числително редно

Числителните бройни биват.

а) прости - един. два. три. четири, пет.

б) сложни - единадесет, единайсет, двадесет, двай­сет.

в) съставни - двайсет и три. сто петдесет и четири.

От бройни числителни имена се образуват умалителни числителни имена (двенки. двечки. тринки. трички. че тирки).

От бройни числителни имена се образуват съществителни имена за означаване на неща. белязани с бройно числително име. например превозни средства, карти за игра, оценки за успех и др. (единица, двойка, тройка, четворка, петица и петорка. шестица и шесторка. седмица и седморка. осмица и осморка. деветица и деветка, деветорка. десетица и десетка, десеторка)

Бройните числителни имена имат мъжколични форми (двама, трима, четирима).

Някои бройни числителни имена имат форми за приблизителен брой - апроксимативни (десет десетина. сто стотина). Приблизителен брой може да се изрази и чрез съединяване на две бройни числителни имена (пет-шест. три-четири, двайсет-трийсет)

След мъжколична форма на бройно числително име се употребява множествено число на съществително име, а не бройна форма на съществително име (петима студенти, а не петима студента; трима ученици, а не трима ученика)

Числителните редни се образуват от числителните бройни с наставка -и (пет -пети. шест шести, десет - десети, двайсет -двайсети) Изключение правят числителните редни първи и втори, които не се образуват от числителните бройни един и два По-особено се образуват и редните числителни трети и четвърти (от три и четири). При образуване на редните числителни седми и осми изпада звукът е от съответните бройни числителни (седем и осем).

 

Числителното име един има форми за род и число (един – една, едно, едни). Числителното име две има форми за род (два за мъжки род, две за женски и среден род)

Числителните имена хиляда, милион, милиард имат форми за множествено число (хиляди, милиони, милиарди), а числителните милион и милиард - и бройни форми (пет милиона, пет милиарда).

Редните числителни имена се изменят по род и число. Имат и членувани форми (втори, втора, второ, втори, вторият, втория, втората, второто, вторите).

Числителните имена са много употребявани в речта, затова се поддават на книжовни и некнижовни изменения и съкращения. Книжовно са приети формите;

единайсет, дванайсет, тринайсет, четиринайсет, петнайсет, шестнайсет, седемнайсет, осемнайсет, деветнайсет, двайсет, трийсет, четирийсет. шойсет.

 

числителни бройни числителни редни
  форми за род и число членувани форми мъжко-лични форми (член. и нечлен) форми за приблизителност род и число членувани форми
един един-м.р. една-ж.р. едно-ср.р едни-мн.ч едния(т) едната едното едните едного, едному (остарели форми) един-два(ма) една-две едно-две първи първа първо първи първия(т) първата първото първите
две два-м.р. за предмети и животни две-ж.р., ср.р двата     двете двама, -та двоица, -та два-три две-три двама-трима втор(и), -а, -о, -и втория(т), втората, второто, вторите
три   за трите рода трите   трима, -та троица,-та три-четири трима- трет(и), -а, -о, -и третия(т), третата, третото, третите
четири     четирите   четирима, -та   четирима   четвърт(и), -а, -о четвъртия(т), четвъртата, четвъртото, четвъртите
пет     петте   петима   пет-шест   пети, -а, -о, -и петия(т), петата, петото, петите
шест     шесте   шестима       шести, -а, -о, -и шестия(т), шестата, шестото, шестите
седем     седемте           седми, -а, -о, -и седмия(т), седмата, седмото, седмите
осем     осемте           осми, -а, -о, -и осмия(т), осмата, осмото, осмите
девет     деветте           девети, -а, -о, -и деветия(т), деветата, деветото, деветите
десет     десетте   десетима, -та   десетина   десети, -а, -о, -и десетия(т), десетата, десетото, десетите
единайсет единадесет     единайсетте единадесетте       единайсети, -а, -о, -и единадесети, -а, -о, -и   единайсетия(т), единайсетата,единайсетото, единайсетите; единадесетия(т), единадесетата, -тото, -тите
дванайсет дванадесет   дванайсетте дванадесетте дванадесетима дванайсетима,та   дванадесетина дванайсетина   дванайсети,-а, -о, -и дванайсетия(т), дванайсетата, -тото, -тите
двадесе т (двайсет) и три     двадесет и трите     двадесет и трима(та) двадесетина-тридесетина     двадесет и трети, -а, -о,-и   двайсетия(т), двайсетата, -тото, -тите двадесет и третия(т), -тата, -тото, -тите
сто       стоте       стотина сто-двеста   стотен, стотна, -но, -ни стотния(т), стотната, стотното, стотните  
двеста   двестата     двестотен двестотния(т), -ата, -ото,-ите
триста   тристата     тристотен тристотния(т), -ата,-ото,-ите
четиристотин   четиристотинте       четиристотен четиристотния(т), -ата,-ото,-ите
петстотин   петстотинте     петстотен петстотния(т), -ата, -ото, ите
хиляда     хиляди -мн.ч хилядата       хиляди хиляда-две хиляди хиляден, -дна, -дно,-и   хилядния(т), хилядната, хилядното, хилядните  
  милион милиони -мн.ч       миллион-два     милионен, -нна, -нно, -нни     милионния(т), -ата, -ото, -ите

УПРАЖНЕНИЯ


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.003 сек.)