Членуване на имената от женски род

Съществителните имена от женски род се членуват с определителен член –та в единствено число и –те в множествено число: жена /жената/ жените, майка/ майката/ майките, змия/ змията/ змиите, чайка/ чайката/ чайките, роза/ розата/ розите, ябълка/ ябълката/ ябълките, диня/ динята/ дините, планета/ планетата/ планетите, Мечта/ мечтата/ мечтите, къща/ къщата/ къщите, стая/ стаята/ стаите, вечер/ вечерта/ вечерите, захарта, солта.

Членуваната форма на съществителните именаот женски род, които в единствено число завършват на -т, се пише с двойно т (-тт-): пролетта, костта. На това правило се подчиняват всички абстрактни съществителни, които са образувани с наставка –ост: радостта, верността, милостта, поносимостта, влажността. Не бива да се забравя, че буква щ означава съчетание от два звука / шт /, т.е. те също съдържат двойно т: нощта /ноштта/, мощта /моштта/.

Членуване на имената от среден род

Съществителните имена от среден род се членуват с член –то в единствено число и с член -та в множествено число: детето/ децата, пилето/ пилетата, цветето/ цветята, морето/ моретата, участието/ участията, вниманието, разстоянието/ разстоянията, движението/ движенията, таксито/ такситата, кенгуруто/ кенгурата, кивито/ кивитата, бижуто/ бижутата.

При много съществителни от среден род в края си оказват две морфеми –та. Натрупването им е неизбежно и едната не може да се редуцира, тъй като те са с различни значения – първата означава множествено число, а втората определеност.

Съществителни имена, които не се членуват

1. Собствените имена – София е хубав град

Изключения: Родопите, Татрите, Балканът и др. планини.

Ленчето, Марчето, Колето и др.

Титлите

Професор Ианов отива в университета

Доктор Стоянов отива в болницата.

3. Съществителни имена когато след тях има имена на реки,градове и д р.

Река Дунав, град Пловдив

4. Когато същестителните имена стоят след

този, тази, това, тези, такъв, такава, такова, такиа, кой, коя, кое, кои, какък, каква, какво, какви.

5. Кога съществителни имена са след глаголите «имам» «нямам»

Звателна форма

В сърменния български език съществува звателна форма на съществителните имена от мъжки и женски род.

Съществителните имена от мъжки и женски род единствено число имат специална форма за обръщение, която се нарича звателна форма. Теоретично почти всички имена от мъжки и женски род може да имат звателна форма. На практика звателната форма се употребява повече при собствените имена и при имената, означаващи лица. Съществителните имена от мъжки род образуват звателни форми с окончанията -е. -о. -ю (Иван – Иване, господин - господине, мъж - мъжо. учител - учителю)

При образуване на звателна форма в мъжки род са възможни звукови промени в съществителното име (бог- боже, юнак - юначе) и изпадане на звукове (Петър – Петре, старец - старче).

Съществителните имена от женски род образуват зваелни форми с окончанията -о (-ьо, -йо), -е ((учителка - учителко, жена - жено, сестра - сестро, леля - лельо, птица - птицо; хазайка - хазайке, лястовичка - лястовичке).

Звателните форми при собствените съществителни имена от женски род с окончанието -о се избягват в съвременния български език (Елена - Елено, Маргарита - Маргарито). Те звучат грубо. Вместо тях при обръщение се използуват обикновените (именителните) форми: Мария, Маргарита. Звателните форми с окончанието -е (от собствените имена, завършващи на -ка) се употребяват редовно в съвременния български език (Донка – Донке,Здравка – Здравке, Иванка - Иванке).

УПРАЖНЕНИЯ

Поиск по сайту: