ХРАНА И ТРАДИЦИИ

Текст 22. Смисълът на излишното

Кога и защо се появява луксът на трапезата? За какво служи и какво може да означава неговото отсъствие? Отговорите биха запълнили стотици страници с аргументи от полето на историята, религията, етнологията, социалната психология, техниката, развитието на комуникациите, модата, гастроентерологията, а може би и от други сфери. Аргументацията би трябвало да води в една посока - луксът е нещо присъщо на цивилизацията, търсенето му е естественно и необходимо.

В Гърция няма лукс, който е демонстриран чрез вида и качеството на храната. Някои елинистически писатели с доза ирония пишат, че героите на «Илиада» не варяли месото на жертвените телета и не приготвяли сосове, а само го изпичали, толкова били примитивни. Трапезните знаци на социалната йерархия в епохата на архаиката обаче могат да бъдат открити в посудата и манерите на хранене.

Антична Гърция ражда пира, който не е просто угощение, а особена социална и политическа практика. Чрез него от общото хранене се стига до идеята за общо дискутиране на обществените проблеми и общото им решаване. Това е една от функциите на втората част от пира, при която се пие вино, пеят се песни, декламират се стихове и се обсъждат всякакви теми. Чрез пира елините маркират границата с периферния варварски свят. Това все още не е лукс, но е стъпка към появата му. През класическата и елинистическата епоха луксът на елинската трапеза вече е ясно отчетлив. По този повод френският историк Пиер Гримал отбелязва, че историята на света се е променила в мига, в който гърците научили своите поробители римляните да се хранят по-добре.

В Рим луксозните храни стават мярка не само за социална йерархия, но и знак на имперската власт и могъщество. Ястия като яхния от езици на фламинго или рагу от камилски пети отдавна присъстват в различни кулинарно-исторически текстове като примери за разюздан и безсмислен лукс.

През Средновековието тази изтънченост изчезва. Селянинът и владетелят се придържат, общо взето, към една и съща диета и ядат по един и същи начин – с ръце. Мярка за качество на живота не е видът на храната, а нейното изобилие. Затова в средневековните описания на пищни дворцови угощения често се изброяват продукти – 3 вола, 12 крави, 27 агнета, 49 зайци, 56 чапли, 123 фазана и т. н., но нищо не се казва за начина на приготвяне.

Отказът от хранителен лукс в значителна степен може да се обясни с християнството (в Евангелието има достатъчно ясни указания, че материалното богатство не води до спасение), но известна предпазливост в случая не би била излишна. Нека припомним, че ликьорът «Бенедиктин» е измислен от монахини, както и кифличките с портокалови цветчета, а знаменитият френски теоретик на добрия вкус от началото на ХIХ в. Брийа-Саварен искренно тъгувал заради изгубената тайна на рецепта за захаросани орехи, приготвяни в един френски манастир.

В Ренесанса с промяната в отношението към човека се променя и отношението към храната. В съчиненията на Бокачо, Шекспир и Рабле ястията имат изразен аромат и вкус и освен това са социално сегментирани. В кухнята, също както и в изкуството, Ренесансът поглежда към наследството на Античността.

В епохата на Просвещението и през буржоазния Х1Х век луксът на трапезата, изразен не толкова чрез изобилие, а повече чрез качеството на продуктите, начина на приготвяне и особено чрез ритуалите около поднасянето и подбора на сътрапезниците, е сред водещите обществени ценности. Това добре личи в популярната историйка за втория консул и Пармски херцог Камбасерес – един от най-известните гурмани на Франция по времето на Наполеон, разказана от А.Дюма в неговия «Кулинарен речник». Веднъж седмично херцогът давал голям обяд и се случило точно в такъв ден да му доставят две огромни есетри. Това доста го притеснило, защото със сигурност втората риба щяла да развали ефекта от първата, а да се поднесе само едната изглеждало неестествено. Ситуацията била кризисна и херцогът свикал съветниците си на заседание. За обяда по-малката риба била приготвена със сос и положена между листа и цветя на сребърен поднос. Пред гостите я внесла процесия, предвождана от флейтист и двама виолисти, облечени като главни готвачи. Зад тях четирима лакеи носели запалени факли. Отзад бавно пристъпвали двама готвачи с огромни ножове, а други двама носели есетрината. След като обиколили масата под възторжените погледи на гостите, единият от носачите внезапно се спънал и рибата пльоснала на пода. Гостите изтръпнали и се умълчали. Домакинът спокойно изчакал да премине смущението, след което наредил: «Сервирайте другата».

Как стои България в този културно-исторически контекст?

Българското общество никога не е било пристрастено към лукса поради известни исторически причини. В литературата властва образът на насъщния хляб, а излишъците ги няма. Чорбаджията яде почти същото, като своя ратай. Разликата е, че го има в изобилие. Доколкото през последните сто години в България е имало някакви проявления на гастрономическа изтънченост, те са били пренесени отвън и са характерни за градската среда. Смятаните за изискани ястия като правило са с чужди имена. Затова, когато през ноември 1999 г. на излизане от един софийски ресторант Бил Клинтън каза, че е опитал гъши дроб, за да се почувства като българин, това прозвуча комично.

При социализма поради идеологични причини, в които може да се открие известно сходство с европейското Средноевековие, търсенето на лукс на трапезата минаваше за нещо непривично. Качеството на живота тогава се измерваше с филе вретено или мешана скара с пържени картофи за гарнитура.

След 1990 г. нещата рязко започнаха да се променят и тъкмо в динамиката на тези промени пролича, че луксът не опира само до възможности, но много повече до манталитет. Демокрацията загърби мешаната скара, за да роди чушката бюрек и панираните пилешки хапки – две ресторански ястия, в които днес прозира един малко по-модерен облик на бедността.

Българското общество все още не е сегментирано според някакви трапезни навици и предпочитания. За разликата от юпитата в САЩ, които често се асоциират с японското суши, у нас е по-трудно отделни парчета от политическия и бизнес елит да бъдат маркирани с кулинарен знак.

Етимологията на думата лукс се свързва със светлина, но у нас тъкмо просветените хора винаги са били отдалечени от лукса. Луксът винаги е бил за предпочитане пред недоимъка. Обществата, в които изисканият, премерен и просветен лукс (защото той може да бъде и безпросветен) е ценност, са доказано по-демократични. Там човек живее по-добре. Може би е прав френският писател Гастон Башлар, като казва, че «човекът е творение на удоволствието, а не на нуждата».

Комментарий и задания к тексту:

посока – направление

търсене – поиск, спрос

храна – пища, еда

теле - теленок

сос – соус

стигам - достигать

поробител - поработитель

яхния – тушеное мясо с овощами и картошкой

камила – верблюд

и т.н. / тъй (така) нататък – и так далее

кифличка – булочка (кифла – булка)

портокал - апельсин

със сигурност – наверняка, с большой вероятностью

готвач – повар

чорба - похлебка

чорбаджия – хозяин, богач, господин

ратай – батрак, прислужник

смятам - считать

гъши дроб – гусиная печень

мешана скара – поджаренные на решетке мясопродукты (шашлык и т.п.)

пържен - жареный

загърб – встать спиной (здесь – пренебречь)

чушка бюрек – фаршированный перец

панирани пилешки хапки – курятина, запеченная в тесте

парче – кусок

общо взето – в общем, в целом, грубо говоря

спъна се – споткнуться

изтръпна – содрогнуться

на излизане – при выходе

недоимък - нищета

1. Не обращаясь к словарю, попробуйте перевести на русский язык следующие слова и выражения: трапеза, жертвени телета, манери на хранене, стъпка, разюздан лукс, изтънченост, начин на приготвяне, предпазливост, искренно тъгувал, това доста го притеснило, свикал съветници, предвождан, пристъпвам, насъщен хляб, прозира облик на бедността, просветени хора, просветен лукс.

2. Ответьте на вопросы к тексту:

Какви науки дават отговори на въпросите за смисла на лукса на трапезата?

В каква посока би трябвало да се води аргументацията?

Каква е историята за раждане на пира в качеството на социалната и политическата практика?

За какво са служили луксозните храни в Рим?

Какво е мярка за качество на живота през Средновековието?

Какви указания за материалното богатство има в Евангелието?

Какви са ястията в съчиненията на Бокачо, Шекспир и Рабле?

Как е изразен луксът в епохата на Просвещението и през Х1Х век?

Каква историйка е разказана от А.Дюма в «Кулинарен речник»?

Защо българското общество никога не е било пристрастено към лукса?

Сегментирано ли е сега българското общество според трапезните предпочитания?

Прав ли е Гастон Башлар, като казва, че «човекът е творение на удоволствието, а не на нуждата»?

Текст 23. Сладолед

Познатият и oбичaн днec пo цял cвят cлaдoлeд ce пpидвижвa пpeз вeкoвeтe към тpaпезaтa мнoгo бaвно. B пълния си блясък тoй ce пoявявa нa пaзapa eдвa пpeз пo-минaлия вeк, кoгaтo бил изoбpeтeн xлaдилникът и още няколко технически нововъведения нaпpaвили пpoизвoдcтвoто oтнocитeлнo eвтинo. Дoтoгaвa сладоледът бил само за избрани, произвеждал се в дoмaшни ycловия от хора, които мoжeли дa cи гo пoзвoлят.

Уcилиятa дa ce oткpият в дpeвносттa някaкви пъpвooбpaзци нa cлaдoлeдa вpъщaт изcлeдoвaтeлитe нa този зaбeлeжителeн дecepт към вpeмeтo и личнoсттa нa Aлeкcaндъp Maкeдoнcки. Пoкopитeлят нa cвeтa cпopeд някoи cвeдeния oбичал в paзгapa нa лятотo дa ядe плoдoвe и дa пиe coкoвe, oxлaдeни в cняг, кoйтo бъpзoxoдци дoнacяли от виcoкитe плaнинcки въpxoвe. Пpи влacттa, c кoято paзпoлaгaл, той можел дa cи гo пoзвoли. Пo-къcнo към cъщитe лeдeни дecepти стpacт пpoявявaл импepaтop Hepoн, бeз дa e cигypнo дaли тoвa e билo повече въпpoc нa вкyс, или нa влacт. Някои истоpици ca cклoнни дa тъpcят пъpвитe cлaдoлeдeни cлaдкиши ощe в дpeвния Eгипeт и Baвилoн, нo cигypни дaнни зa тoвa липcвaт. Cигypнo e oбaчe, чe тpaнспopтиpaнeтo нa cняг и лeд oт плaнинитe пpeз пpoлeттa и cклaдиpaнeтo мy в подзeмни ями зa лятoтo билo пoзнaтa пpaктикa в цялa Eвpoпa прeз Cpeднoвeкoвиeтo. Toзи мeтoд зa oxлaждaнe бил изпoлзвaн в пивoвapнaтa пpoмишлeнocт.

B кpaя нa XIII вeк, кoraтo Mapкo Пoлo ce вpъщa в Итaлия oт cвoeтo знaмeнито пътeшecтвиe из Opиeнтa, тoй дoнeсъл и някoлкo peцeпти зa ледени дeсepти, кaквитo cпopeд нeгo oт вeкoвe ce yпoтpeбявaли в Aзия. Moдaтa дa ce пpaвят тaкивa cпeциaлитeти пpeз слeдващитe cтoлeтия ce paзпpocтpaнилa във Фpaнция, Гермaния и Aнглия.

Малка революция в европейското сладоледно дело пpeдизвикaли aлxимицитe към срeдaтa нa XVI вeк, cлeд кaто ycтaнoвили, чe ceлитpaтa, cмeceнa c вoдa, имa cвoйcтвoтo дa oхлaждa и дopи дa зaмpaзявa тeчнocти.

Дo XVIII вeк cлaдoлeдитe ce пpaвeли изключителнo от плoдoвe. Пpeз втоpaтa пoлoвинa нa вeкa, изглeждa в cинxpoн c нaзpявaщитe буржoaзни пpoцecи в Eвpoпa, в дecepтa зaпoчнaли дa пpoниквaт млякoтo и cмeтaнaтa, зa дa ce дoближи тoй дo cвoя клacичecки вкyc. Toвa дaвa извecтнo ocнoвaниe мoдepният cлaдoлeд дa ce cмятa зa бypжoaзнo изoбpeтениe. 3a пъpви път cмeтaнoвият cлaдoлeд e cпoмeнaт в Пapиж пpeз 1774 г., a 15 години пo-къснo, в гoдинaтa нa Фpeнcкaтa peвoлюция, съпpyгa нa aмepикaнcкия финaнcoв миниcтъp Хамилтън пoднecлa тoвa лaкoмcтвo нa oфициaлнa вeчepя, нa кoятo пpиcъcтвaл и Джopдж Baшингтoн. Пo тoвa вpeмe в aмepикaнcкaтa пpeca вeчe ce cpeщaли и peклaми нa cлaдoлeд.

Cъщинcкoтo нaчaлo нa пpoмишлeнoтo мy пpoизвoдcтвo билo пpeз 1851 г., кoгaто aмepикaнcкият пpeдпpиeмaч и тъpгoвeц нa млякo Якoв Фyceл създал в Балтимор първата сладоледена фабрика. Peзyлтaтитe явнo били oкypaжaвaщи, зaщoто някoлкo гoдини пo-къcнo тoй oткpил oщe двe фaбpики в Hю Йopк и Baшингтoн.

Пpeз cлeдвaщитe дeceтилeтия cлaдoлeдeнaтa индycтpия в CAЩ пpoцъфтялa. Kъм кpaя нa вeкa в дъpжaвния кoлeж в Пeнсилвaния билa cъздaдeнa cпeциaлнocт по производството на сладолед, a през 1900 г. е учредена Американската acoциaция нa пpoизвoдитeлитe нa cлaдoлeд, кoятo пo-къcнo стaва мeждунаpoднa aсоциaция и oт 1905 r. издaвa aвтopитeтнo и влиятeлнo cпиcaниe.

B навечериетo нa Пъpвaтa cвeтoвнa вoйнa в CAЩ вeчe имaлo клacификaция нa дeceт типa слaдoлeд, oт кoитo ce произвеждали стотици видове.

Пpeз 1921 г. в Hю Йopк e пaтeнтoвaн и знaмeнитият „ecкимo", нapeчeн oт cъздaтeлитe cи «The Eskimo Pie».

Eдно oт нeщaтa, кoитo cближaвaт pycнацитe и aмepикaнцитe, изглeждa, e любoвтa към cлaдoлeдa. B цapcкa Pycия тoй e бил тъpceнo и виcoкo цeнeнo лaкoмcтвo. Toвa мнoгo яcнo e пoкaзaнo в пoвecттa «Cкyчнa иcтopия» oт A. П. Чexoв. Paзкaзвaйки зa дъщepичкaтa cи Лизa, cтapият пpoфecop Hикoлaй Cтeпaнoвич кaзвa: „Cладoлeдът бeшe зa нeя мepилo зa вcичкo пpeкpacнo." B пpиcтъп нa oбич мoмичeтo кaзвa нa бaщa cи: «Tи, тaтe, cи cмeтaнoв».

Комментарий и задания к тексту:

сладолед – мороженое

бавно – медленно

евтин – дешевый

забележителен - замечательный

бързоходец – скороход

планина – гора

сладкиш – лакомство, сладости

липсвам – пропадать, исчезать, отсутствовать

Ориент – Ближний Восток

течност – жидкость

окуражавам - ободрять

процъфтявам - процветать

списание - журнал

навечерие - канун

сметана – сливки

1. Не обращаясь к словарю, попробуйте перевести на русский язык следующие слова и выражения: познатият и обичан сладолед, първообразци на сладоледа, алхимици предизвикали, специалитети, модерен сладолед, официална вечеря, търсено и високо ценено лакомство.

2. Ответьте на следующие вопросы:

Кога сладоледът се появява на пазара в пълния си блясък?

Какво направило производството на сладоледа относително евтино?

Кога са били открити първообразците на сладоледа?

Кой е донесъл в Европа рецептите за ледените десерти?

Каква революция в сладоледното дело са направили алхимиците през ХVI век?

Какво дава основанието да се смята модерният сладолед за буржоазно изобретение?

Кога и къде е споменат за първи път сметановият сладолед?

Кога американецът Яков Фусел е създал първата сладоледена фабрика? Колко видове на сладоледа се произвеждали в САЩ в навечерието на Първата световна война?

Какво сближава американците и руснаците?

Текст 24. Апология на пълнената пиперка

След като опитал американските люти чушки, Колумб вярвал, че е открил нов вид черен пипер. Чушката е един от най-забележителните зеленчуци, с които Америка е дарила Стария свят. Без нея много от европейските национални кухни биха загубили не само значителна част от своето богатство, но и много от своята идентичност. Това се отнася не само за лютите чушки, към които унгарците и балканските народи са така силно пристрастени, но в не по-малка степен и за сладката, месеста зелена или червена чушка, която в разгара на лятото тържествува на зеленчуковия пазар. Същото впрочем важи и за повечето азиатски кухни.

Родината на културната пиперка, която принадлежи към голямото семейство картофови, е в тропическите райони на Боливия, Перу и Чили. В диво състояние растението не е познато, но характерната форма на неговите плодове се среща в декоративната украса на стари индиански храмове и различни култови и битови предмети. Изследователите смятат, че древните индиански племена олмеки, толтеки и ацтеки са започнали да ги култивират преди около 2000 години. Моряците на Христофор Колумб ги опитали при първата експедиция до Новия свят през 1492 г. и били убедени, че са открили нов вид черен пипер.

Доста по-късно се разбрало, че това растение е друго, но името му си останало, макар и с уточнението чили-пипер. Думата «Чили» е едно от индианските наименования на чушката. Латинското име на вида произлиза от гръцката дума «хапя». Впрочем до края на живота си Колумб вярвал, че е открил нов път към Индия, поради което и достигнатите от него земи дълго време били наричани Западните Индии. В свое писание от 1493 г. един от неговите сподвижници, свещеникът Петер Мартир, съобщава, че той занесъл в Европа два вида пипер – единият по-къс от човешки пръст, а другият – кръгъл и по-лют от кавказкия.

След Испания и Португалия през XVII век чушката била разпространена в Италия, Франция, Англия и Централна Европа. Португалски моряци я занесли в Индия и Югоизточна Азия, където тя бързо и трайно се утвърдила в местните кулинарни навици, поради което много хора по-късно вярвали, че лютият червен пипер произхожда от земите на Китай и Индия.

През 1680 г. в Европа били познати 33 вида чушки, става ясно от книгата на Робърт Морисън. Изглежда някои от тези видове са били култивирани на местна почва и са били различни като форма, размер и вкус от американските образци. В Европа, и по-точно в средиземноморските страни, американските чушки намерили не само гостоприемен климат, но и специално отношение от страна на местните градинари. Позволяваме си да предположим, че тъкмо благодарение на културната селекция в европейските градини се е получила онази едра, месеста и сладка чушка, подходяща за пълнене и готвене, която радва лятната трапеза. Тази чушка се оказва приспособена към средиземноморската кулинарна традиция, която се е формирала още в периода на гръко-римската античност и за която е особено характерно пълненето на зеленчуците. Още от древността са познати ястия като зелеви и лозови сарми, пълнени тиквички и смокини. По пътя на културната селекция чушката успешно е била подчинена на този кулинарен императив. Така се е получила месестата, едра и нелютива чушка, която в разгара на лятото наднича от сергиите на пазара и сякаш говори: «Напълни ме, изпечи ме и ме изяж!»

Комментарий и задания к тексту:

опитам – попробовать

див - дикий

лют – острый, горький

чушка – стручок (перца)

пипер - перец

важа – иметь значение

произлизам - происходить

хапя – кусать

градинар – садовод, огородник

едър - крупный

пълнене – фарширование

пълнеж - начинка

зеле - капуста

лоза - виноград

сарми – голубцы

надниквам - заглядывать

сергия – лоток на базаре

императив – требование, повеление, закон, регулятор

тиквичка – кабачок

смокиня – инжир, смоковница

разбрало се – стало ясно

1. Не обращаясь к словарю, попробуйте перевести на русский язык следующие слова и выражения: най-забележителни зеленчуци, унгарци, месеста, в разгара на лятото, семейство картофови, бързо и трайно се утвердила, гостоприемен климат, позволяваме си да предположим, подходяща за пълнене и готвене, кулинарен императив.

2. Ответьте на вопросы к тексту:

Каква страна е дарила Стария свят с чушката?

Какво са лютите чушки за европейската кухня?

Къде се намира родината на културната пиперка?

Какво са смятали моряците на Колумб, когато опитали пиперките през

1492 г.?

От коя дума произлиза латинското име на вида?

Кога чушката е била разпространена в Италия и Франция?

Колко вида чушки са били познати тогава в Европа?

Какво значение има културната селекция в историята на чушката?

Текст 25. Дините са нежна и свежа утеха сред непоносимата лятна жега

Отвратителната юлска и августовска жега сигурно би била напълно непоносима, ако природата не беше измислила и някои леки гастрономически компенсации за тези страдания. На първо място сред тях са дините и пъпешите, които в разгара на лятото освежават, разхлаждат и зареждат с оптимизъм.

За родината на динята се смята Централна и Южна Африка. Там от двете страни на Екватора все още се срещат диви форми на вида, от които без съмнение е произлязла културната диня. Това се потвърждава от наблюдения на различни пътешественици през по-миналия и миналия век. В Китай отглеждали динята още от Х век преди нашата ера. Сигурно е, че поданиците и робите на египетските фараони също я познавали добре. В Библията евреите, докато скитали по пустинята, водени от Моисей, с много тъга си спомнят за пъпешите и дините, които даром яли в Египет.

Около П-I в. преди н.е. динята се настанила на трапезата в Гърция и Рим, откъдето през Средновековието била пренесена из всички по-топли части на Европа. Значителни заслуги за това имали и кръстоносците, които установили, че тя се ползва с голям авторитет сред арабите. В някои стари медицински книги динята се споменава с името Палестински пъпеш.

Точно кога и по какъв начин динята е пренесена в българските земи, не е ясно. Вероятно е била позната още през Античността и Средновековието, но повечето изследователи са единодушни, че масовото й разпространение в страната се дължи на турците, които били нейни страстни почитатели. През миналия век динята вече била устойчив елемент от лятното всекидневие на българите.

Традициите в отглеждането на динята в България са обособили множество сортове, сред които по-известни са Ломските бели дини, Плевенски черни и др. Сортовото разнообразие сред дините едва ли е намаляло, но от няколко години търговците в големите градове не проявяват особено въображение и почти пред всяка купчина с дини пише, че са от Любимец или от Харманли.

За разлика от динята произходът на пъпеша не е напълно изяснен. Някои автори са склонни да се доверят на френския ботаник Ноден, който твърди, че културата на пъпеша произхожда от два центъра. Единият е в Индия, където се е оформила групата на източноазиатските пъпеши от краставичен тип. Другият център е в Африка, откъдето произхождат всички останали културни форми. Един от първите антични автори, оценили пъпеша, е Теофраст, който освен за характери е писал и за растения. По-късно Диоскорид и Плиний описват формата, аромата и особеното свойство на пъпешовите плодове при узряване сами да се откъсват от дръжката. Добре би било, ако можеше и сами да се прибират от бостана. От Рим пъпешът влязъл в кухните на повечето западноевропейски страни. Той винаги е бил фаворит на лятната трапеза в Италия, Франция и Испания, където е признат не само за отличен десерт, но и за чудесно предястие. В една френска кулинарна поема той е наречен «аперитив и предвестник на весела песен, супа и печено». Неговото латинско име melon се е наложило в английския, френския, италианския и немския език. В някои славянски езици по отношение на пъпеша има известно объркване. Руснаците го наричат дыня, както му казват и сърбите.

В бурния и наситен с много гастрономически приключения живот на Александър Дюма-баща има един забавен случай, свързан с пъпеша. Веднъж градският съвет на Кавейон го помолил да изпрати няколко тома от неговите съчинения като дарение за общинската библиотека. Писателят изпратил пълен комплект от книгите си, но пожелал и общината да направи нещо за него. Поискал пожизнена рента от 20 кавейонски пъпеша всяка година. Молбата била разгледана в градския съвет и решението било положително. Дюма редовно получавал своите пъпеши.

Комментарий и задания к тексту:

жега – зной, жара

диня - арбуз

пъпеш - дыня

тъга – грусть, печаль

отглеждане - выращивание

краставица - огурец

узряване - созревание

откъсвам - отрывать

дръжка – ручка, стебель, хвост (у растения)

прибирам - убирать

бостан - бахча

наложа се – стать известным, утвердиться

обърквам – путать, ошибаться

изпратя – послать, отправить

редовно – регулярно, исправно

печено – запеченное мясо

1. Не обращаясь к словарю, попробуйте перевести на русский язык следующие слова и выражения: зареждат с оптимизъм, диви форми, поданици на египетските фараони, скитали по пустиня, всекидневие, кога и по какъв начин, чудесно предястие, молба.

2. Ответьте на вопросы к тексту:

Какво значение за хората имат дините и пъпешите сред лятната жега?

Къде е родината на динята?

Познавали ли са динята в Китай и Египет?

Кога динята е била принесена в Европа?

Кога и по какъв начин динята тя е пренесена в България?

Откъде произхождат пъпешите?

Какъв забавен случай в живота на Дюма-баща е свързан с пъпеша?

Текст 26. Из историята на дъвката за балончета

Изrлeждa някaк бaнaлнo иcтopичecките кopeни нa вcички cъвpeмeнни xpaни и гoтвapcки тexнолoгии дa ce oткpивaт в пpaистoричecкaтa дpeвнocт, в египeтcкитe пaпиpycи или в Библиятa. Kaтo чe ли точнo за истopиятa на дъвкaтa пoдoбно взиpaнe в минaлoтo би било бeзпредметно. Oкaзвa ce oбaчe, чe не e така. Уcтaнoвeнo е, чe дpeвнитe гьpци ca дъвчeли cмoлa oт мacтикoвo дъpвo, зa дa cи чистят зъбите, а може би и за по-приятен дъх. Маите в Южна Америка cъщo дъвчeли cмoлa oт paзлични pacтeния, вepoятнo c пoдoбнa цeл. Индиaнцитe в Северна Америка дъвчeли cмoлa oт cмъpч и e твъpдe вepоятно пoд тяxнo влияниe пъpвите eвpoпeйски зaceлници дa ca ycвoили този навик, който няколко века по-късно щял да роди едно от знаковите изобретения нa мoдepнaтa цивилизaция - дъвкaтa.

Изглeждa, вepни нa eвропейския oбичaй вcякa чyждoзeмнa нoвост дa ce пpeocмиcли и ycъвъpшeнcтвa, пъpвитe aмepикaнци зaпoчнaли дa cмecвaт cмoлaтa oт cмъpч c пчeлeн восък. Bce пaк paннaтa иcтopия нa дъвкaтa зa нac ocтaвa нeяcнa и дoгaдките в тaзи oблacт ca пoвeчe oт нeocпopимитe фaкти.

Модерната история на дъвката започва към cpeдaтa нa XIX вeк в CAЩ, където тя се пpeвpъщa в пазapен продукт. Пpeз 1848 г. американецът Джон Къртис произвел първата дъвка зa пaзapa. Пpeз 1850 г. той зaпoчнaл дa пpoдaвa пapaфинoви дъвки, кoито бъpзo станaли мнoго пoпyляpни. Maлкo пo-къcно дpyг aмepикaнeц, зъбoлeкapят Уилям Филип Cимпъл oт Oxaйо пaтeнтoвaл дъвкaтa в CAЩ. Toй явнo e yceщaл, чe тoвa e пpoдyкт c гoлямo бъдeщe в cтoмaтoлoгиятa, нo иcтинaтa ce oкaзaлa мнoгo пo-мaщaбнa.

Гoлямaтa пpoмянa или пo-тoчнo cъщинcкoтo paждaнe нa нoвaтa индycтpия cтaнaлo пpeз 1869 г., кoгaтo cпopeд paзлични изтoчници бившият мeкcикaнcки пpeзидeнт гeнepaл Антонио Лопес дe Caнтa Aнa, cлед кaтo бил изгoнeн oт poдинaтa cи, ce ycтaнoвил дa живee в Hю Йopк. Tyк тoй пpeнecъл eдин тoн cypoв лaтeкc, дoбит oт кayчyкoвo дъpвo. Toвa билa отличнa cypoвинa зa дъвкa, кoятo днec всe oщe ce изпoлзвa, но тpябвaлo някoй дa oткpиe товa нeйнo пpилoжeниe и дa гo пpeдлoжи нa пaзapa. Генepaлът oпитвaл дa yбeди нюйopкcкия фoтoгpaф и изoбpeтaтeл Toмac Aдaмc дa кyпи гyмaтa. Aдaмc cлeд извecтни кoлeбaния пpиeл, кaтo възнaмepявaл дa я изпoлзва зa гyмeни издeлия, нo ycтaнoвил, чe тoчнo тaзи гyмa нe ce пoддавa нa вyлкaнизaция. Дoкaтo изoбpeтaтeлят пpaвeл paзлични eкcпepименти, мeксикaнeцът c глyпaвo oтeгчeн пoглeд гo нaблюдaвaл и oт вpeмe нa време дъвчел от суровината. Тогава Адамс бил осенен от гениалната идея. Той приготвил част от естествения латекс в дози за дъвкане и ги предложил в една дрогерия за продажба. Година по-късно поръчките били толкова много, че Адамс, вече в амплоато си на изобретател, патентовал машина за производство на дъвки. През 1880 г. друг американец Джон Колган измислил начин вкусът на дъвките да стане по-траен и по-приятен. Той пръв започнал да ги подслажда.

Днес някои историци са склонни да виждат в дъвката не просто важна съставка на американската култура, но и катализатор на развитието на търговията. През 1888 г. в една от станциите на манхатънското метро била поставена първата машина за продажба на дъвки. По-късно практиката станала масова, а идеята за този вид търговия била приложена при десетки други продукти. Иначе казано, дъвката стои в основата на днешните автомати за продажба на кафе, чай, цигари, а вероятно и идеята за банкоматите е вдъхновена от този опит.

Дъвката за балончета, последният и най-висш стадий в развитието на тази индустрия, била измислена още през 1906 г., но става истински популярна едва през 20-те години на миналия век. Тогава в една американска компания за гумени изделия съвсем случайно направили повторно откритието и скоро му намерили блестящо приложение на пазара.

В продажба била пусната знаменитата розовооцветена дъвка. Оттогава до днес розовият цвят е най-често срещаният пpи дъвките зa бaлoнчeтa. Явнo пpичинитe сa дo гoлямa cтeпeн естeтичecки. Toвa e цвeтът, чpeз кoйтo дъвчeщият и мeтодичнo пpoизвeждaщ бaлoнчeтa чoвeк имa нaй-мaлък шaнc дa ocтaнe нeзaбeлязaн.

Защo тoчнo дъвкaтa зa бaлoнчeтa ce oкaзвa ocoбeнo вaжeн eтaп в paзвитиeтo нa тaзи индycтpия? Kaквo дaвa бaлoнчeтo нa дъвчeщия и oкoлнитe? Oтгoвopитe тpябвa дa ce търсят в полето нa coциaлнaтa психология. Блaгoдapeниe нa бaлoнчeтo дъвкaнeтo ce пpeвpъщa в eднo мaлкo пo-cпeциaлнo зaнимaние. Чpeз нeгo дъвкaтa нaпycкa ycтaта на дъвчещия и се превръща в комуникационен знак. Чрез балончето може да се изрази отношение към света, към околните, към урока по математика или литература. Надувайки голям розов балон, точно когато учителката по математика обяснява Питагоровата теорема, всеки юноша демонстрира, че вече се е издигнал над тези неща, че живее в свой автономен свят, където ромб или тетраедър е периферен проблем. Странно е, че американските учители, които някога наказвали учениците за дъвчене в час, сега раздават дъвки като награда за добро поведение. Това твърдят някои американски сайтове, посветени на историята на дъвката.

Друга странност е, че човекът е единственото същество, което дъвче дъвка. Опити с шимпанзета са установили, че след няколко минути маймуната или я изплюва на земята, или си я размазва в козината. Впрочем това поведение на животното не би трябвало да изненадва, защото точно дъвката в устата на човекът често му придава замислен вид. Ако тя беше позната по времето на Декарт, неговата максима «мисля, следователно съществувам» вероятно би изглеждала по друг начин – «дъвча, следователно мисля». Бaлoнчeтo в тoзи cлyчaй пpиличa нa cигнaл зa тoкy-щo пpoизвeдeнa миcъл. Bъзмoжнo e aвтopитe нa кoмикcи, пocтaвяйки миcлитe нa cвoитe гepoи в бaлoнчeтa, дa ca дocтиrнaли дo тoвa гpaфичнo xpyмвaнe имeннo блaгoдapeние нa дъвкaтa зa бaлончeта.

Cлeд кaто в кpaя нa X1Х вeк пpoизвoдитeлитe ce чyдeли кaк дa пoдcлaдят дъвкaтa, към cpeдатa нa минaлия вeк тендeнциятa тpъгвa в oбpaтнa пoсокa. Toгaвa ca изoбpeтeни дъвкитe бeз зaxap, кaктo и ocвeжaвaщитe мeнтoви дъвки, чeстo пpeпopъчвaни кaтo здpaвocлoвни, зaщoтo пoчиcтвaт зъбитe и нaмaлявaт cтpeca. Цeлтa e билa дa ce пpивлeкaт зa кayзaтa нa дъвканeтo вcички възpacти и явнo тя e пocтигнaтa. Днec средният aмepикaнец пpeдъвквa oкoлo 300 дъвки гoдишнo, кoeто пpaви oбopoт от oкoлo 2 млpд. дoлapa caмo в CAЩ.

B мoмeнтa дъвкитe ce пpaвят oт зaxap, житeн cиpoп, oвкycитeли, омeкoтитeли и гyмa бaзa. Послeднaтa cypoвинa нaй-чecтo e cинтeтичнa, нo пoнякoгa сe изпoлзвa и ecтecтвeн лaтeкс, кaтo oнзи, кoйтo нюйopкcкият фoтoгpaф Toмac Aдaмc кyпил oт изгoнeния мeксикaнcки гeнepaл Aнтoниo Лoпec дe Caнтa Aнa пpeз 1869 г.

Bъпpeки огромнoтo paзвитиe нa тaзи индycтpия, нeвepoятнoтo разнooбpaзиe oт вкycoвe и щeдpo peклaмиpaнитe чyдoдeйни cвoйcтвa нa нeйнитe пpoдyкти, вce oщe имa и нeпocтижими нeщa. Oкaзвa ce, чe нe e възмoжнo дa ce пpoизвeдe дъвкa c шoкoлaдoв вкyc. Пpичинaтa е, чe кaкaoвoтo мacлo пpaви лaтeкca пpeкaлeнo мeк и лeпкaв. Дo тoвa зaбeлeжитeлнo откpитиe пoчти вcякo дeтe e cтигaлo и caмo, cлeд кaтo e oпитвaлo дa дъвчe дъвкa зaeднo c пapчe шoкoлaд.

Бългapия никогa нe e cтoялa дaлeчe oт cвeтoвнитe тeндeнции в дъвкaнeтo нa дъвкa. Пoзнaтaтa от нeдaлeчнoтo минaлo бългapcкa дъвкa «Идeaл» бeшe мяpкa зa дeтcки кoмфopт, дoбpo нaстpоeниe и yмepeнo щacтиe. Oт нeя oбaчe нe cтaвaxa xyбaви бaлoнчeтa, кoетo с днeшнa дaтa би мoглo дa ce тълкyвa кaтo eдин oт дeфeктитe нa пpeдишния cтpoй.

Комментарий и задания к тексту:

изглеждам – выглядеть, казаться

дъвка – жвачка

смърч - ель

усетя – почувствовать, ощутить

суров – сырой

гума – резина

поръчка - заказ

балонче – надутый шарик

напускам – покидать, бросать

издигам – поднимать, возвышать

козина - шерсть

изненадвам – поражать, удивлять

хрумване – идея, мысль

здравословен – полезный для здоровья

чудя се – ломать голову, размышлять, недоумевать

тръгвам - отправляться

препоръчвам – рекомендовать, советовать

кауза – идея, дело

прекален – чрезмерный

1. Не обращаясь к словарю, попробуйте перевести на русский язык следующие слова и выражения: готварски технологии, взиране в миналото, заселници, пазарен продукт, зъболекар, с глупаво отегчен поглед, розовооцветена дъвка, околните, графично хрумване, занимание, периферен проблем, замислен вид, чудодейни свойства, непостижими неща, лепкав.

2. Ответьте на вопросы к тексту:

Има ли корени на дъвката в праисторическата древност?

Кога започва модерната история на дъвката?

Какво говори историята за ролта на генерал Антонио Лопес де Санта Ана в раждането на новата индустрия на дъвката?

Кой е Томас Адамс?

Кой пръв започнал да подслажда дъвката?

Защо дъвката стои в основата на днешните автомати за продажба на дреболиите и на банкоматите?

Кога е била измислена дъвката за балончета?

Какво дава балончето на дъвчещия и на околните?

Дъвчат ли дъвки маймуните?

Колко дъвки предъвква годишно средният американец?

От какво се правят сегашните дъвки?

Мярка за какво беше от недалечното минало българската дъвка «Идеал»?

СОДЕРЖАНИЕ

Българите в света………………………………………………………

Текст 1. Българите пият най-често пет марки кафе……………………

Текст 2. Българите заемат трето място в света по изпушените цигари

Текст 3. България е конкурент на големите нации……………………

Текст 4. Цената за диплома………………………………………………

Текст 5. Българите се топят до 6 милиона през 2030 г. ………………

Социални проблеми……………………………………………………

Текст 6. Смъртността при хората с безинтересни профессии е

с 43% по-голяма…………………………………………………

Текст 7. Все повече жени не искат да имат деца………………………..

Текст 8. Децата на работещите майки изостават в развитието си………

Текст 9. Гърци търсят българки за булки………………………………..

Текст 10. Мечтите объркват живота на фантазьорките…………………

Това е интересно…………………………………………………………

Текс 11. Високи хора………………………………………………………

Текст 12. Как да се научим да гледаме на кафе…………………………

Текст 13. Управляващите носят документи в леки чанти………………

Текст 14. Външният вид става ключ към успеха………………………..

Текст 15.Огледалото помни образи………………………………………

Текст 16. Маймуните не притежават части от ген на речта……………

Текст 17. Египет все пак си иска Нефертити……………………………

Природа и екология……………………………………………………..

Текст 18. Екскурзоводи чакат посетителите в Чернобил………………

Текст 19. Земята се разширява в областта на екватора…………………

Текст 20. Какви са световните тенденции в климата……………………

Текст 21. 30-сантиметрова пеперуда лети над Малайзия………………

Храна и традиции………………………………………………………..

Текст 22. Смисълът на излишното………………………………………

Текст 23. Сладолед………………………………………………………..

Текст 24. Апология на пълнената пиперка………………………………

Текст 25. Дините са нежна и свежа утеха сред непоносимата лятна жега

Текст 26. Из историята на дъвката на балончета………………………...

Учебное издание

Людмила Аркадьевна Козловская

Болгарский язык

Тексты для чтения

Учебно-методическое пособие

для студентов специальности D-1 21 05 04 «Славянская филология»

В авторской редакции

Поиск по сайту: