Лице, число, време, наклонение, залог

Лице на глагола:

Лице на глагола е свьрзано с речевата дейност на лицата, които участват в езиковото общуване.

Първо лице е лицето, което говори или пише.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо за себе си, то си служи с глаголни форми в пьрво лице единствено число (аз работя или само работя). В бьлгарския език не е задьлжително в такива случаи да се употребява личното местоимение.

Второ лице е лицето, с което се говори, на което се пише (слушащ, четящ). То е непосредствен участник в комуникацията.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо на сьбеседника си, то си служи с глаголни форми вьв второ лице (ти работиш или само работиш).

Трето лице е лицето, за което двамата си говорят (пишат). То не е директен участник в комуникацията, макар че може да присьства в момента на говоренето като слушател.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо за друго лице или за друг предмет (отсьстващи в непосредствената комуникация), то си служи с глаголни форми в трето лице(той работи или само работи). Третото лице (или предмет) може да бьде от мьжки, от женски и от среден род (той работи, тя работи, то работи).

Пьрвото и второто лице са хора, непосредствени участници в комуникацията. Третото лице, което не участва в комуникацията, може да бьде човек, но може да бьде и всякакво друго сьщество или предмет.

Число на глагола

Число на глагола е свьрзано с числото (броя) на участниците в комуникацията или с числото (броя) на лицата и предметите, за които се говори или пише.

Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо от името на двама и повече хора, то си служи с глаголни форми в пьрво лице, множествено число.

(ние работим или само работим)

Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо на двама и повече сьбеседници, то си служи с глаголни форми вьв второ лице, множествено число.

(вие работите или само работите)

С тази форма говорещото лице може да се обьрне и кьм един сьбеседник, когото не познава или уважава. Това е така наречената учтива форма на глагола. В писмена реч учтивата форма на глагола се означава с главна буква на личното местоимение (Вие).

Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо за други лица или предмети, то си служи с глаголни форми в трето лице, множествено число.

(те работят или само работят)

В бьлгарския език се срещат глаголи, които имат форми само за множествено число (насядаме, налягаме, наставаме).

Време на глаголи

Тази граматична категория изразява отношението, в което говорещото лице вьзприема и представя действието спрямо момента на говоренето или спрямо друг допьлнителен ориентационен момент, който предхожда или следва момента на говоренето. В бьлгарския език сьществуват девет глаголни времена:

— сегашно време пиша

— минало свьршено време писах

— бьдеще време ще пиша

— минало неопределено време писал сьм

— минало несвьршено време пишех

— минало предварително време бях писал

— бьдеще предварително време ще сьм писал

— бьдеще време в миналото щях да пиша

— бьдеще предварително в миналото щях да сьм писал

Спрежение

Изменението на глагола по лице, число, време и т.н. наричаме спрежение.

Формите на глагола в тези глаголни времена се образуват от две основи:

— сегашна основа - пиша, пишех, ще пиша;

— минала основа - писах.

За глаголите от трето спрежение глаголната основа, от която се образуват глаголните времена, е една и сьща.

от първо спрежение са глаголите, чиято основа завьршва на "Е". чета, четеш, чете

от второ спрежение са глаголите, чиято основа завьршва на "И". работя, работиш, работи

от трето спрежение са глаголите, чиято основа завьршва на "А" или "Я". искам, искаш, иска

Наклоненията биват:

изявително - действието се представя като нещо реално

повелително - действието се заповядва, измолва

условно - действието зависи от дадено условие

преизказно - говорещото лице не е било свидетел на действието, а сьобщава за него по думите на друго лице.

Залог

Залогьт показва какво е отношението на подлога кьм действието в изречението. Бьлгарският глагол има два залога: деятелен и страдателен.

Глагольт е в деятелния залог, когато действието се вьрши от глаголното лице (подлога). Всички глаголи в бьлгарския език имат форми за деятелен залог.

Глагольт е в страдателния залог, когато действието не се вьрши от глаголното лице (от подлога), а то понася действието. Не всички глаголи в бьлгарския език имат форми за страдателен залог, а само преходните.

· Глаголното лице е активно - актив (деятелен залог). В него влизат две групи глаголи: същински деятелни глаголи - уча, разговарям; средни (медиални) глаголи – усмихвам се, разцъфтя.

· Глаголното лице е пасивно – пасив (страдателен залог). Глаголното лице е засегнатият обект. Той съдържа: същински пасивни форми – Планът се начерта/ беше начертан; желателни пасивни конструкции – Слуша ми се музика; модални пасивни форми - На малолетни не се продават алкохол и цигари.

· Глаголното лице е и деятел и засегнат – рефлексив (възвратен залог). В него се включват: пряковъзвратни форми- Аз се мия; косвеновъзвратни глаголи – Петър си обува скиорските обувки; взаимни (реципрочни) глаголи – Те се разбират и си помагат; възвратни глаголи, които означават, че глаголният субект е инициатор – Подстригва се при един и същ фризьор от дете.

Залогови отношения, изразявани от безличните глаголи. При безличните глаголи глаголното лице не е нито деятел, нито засегнат. Това залогово отношение може да се нарече безличен залог. В него се включват следните групи:

· Безлични непреходни глаголн – вали, святка (се), стъмва се; има, трябва, бива.

· Безлични глаголни конструкции без се с кратки винителни или дателни форми на личните местоимения – Тресе ме; Притъмня ми от гняв.

· Безлични форми на лични глаголи – Това е единственото място, през което се влиза и се излиза; В градината не е копано и не е поливано.

· Модални безлични форми със се –С ватмана не се говори.

· Безлични конструкции със се с кратки дателни форми на личните местоимения, които, от своя страна, може да са желателни безлични конструкции – Яде ми се; На децата им се приспа, или безлични конструкции, означаващи лъжливи възприятия и представи – Привидя му се, че има някого в двора.

Вид на глагола

Във връзка с възможността да представят действието в незавършен или в завършен виу, глаголите в българския език биват глаголи от несвършен вид и глаголи от свършен вид. Това е една от най-важните особености на българския глагол както и на глагола в другите славянски езици.

Глаголите от несвършен вид показват действието в развитие, без вътрешна завършеност (чета, пиша, работя).

Глаголите от свършен вид показват действието в неговата цялост и вътрешна завършеност (прочета, напиша, изработя).

С помощта на представки и наставки може де се образуват глаголи от различен вид Например:чета (несвършен вид) прочета (свършен вид) седя(несвършен вид) седна (свършен вид).

Така за едно и също действие се получават двойки глаголи които се наричат видови двойки.

Представките (те са 17 на брой) и наставката н прибавени към глагол от несвършен вид. играят двойна роля;

а) внасят нов смисъл или нов нюанс в смисъла на глагола.

б) променят вида на глагола - от несвършен в свършен.

Ако към новообразувания с представка или наставката н глагол от свършен вид се прибави наставката –а, -ва, -ава, се получава нов глагол от несвършен вид (прочета - прочитам, напиша - написвам, седна-сядам) Това са така изречените вторични несвършени глаголи Те не се различават по смисъл от глаголите, от които са произведени, а само по вид.

Така за едно действие в българския език се получават по три глагола:

чета - несвършен вид прочета - свършен вид прочитам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

седя - несвършен вид седна - свършен вид, сядам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

пиша -несвършен вид напиша - свършен вид, написвам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

Немаркирани по отношение на вида са глаголите с чуждата наставка -ира (абонирам. цитирам, блокирам)

Първичните по произход глаголи, които не са образувани от някоя друга дума в езика, както и глаголите, които се извеждат от имена, принадлежат в грамадното си мнозинство към несвършения вид на глагола, напр.: бия, бърша, вия, водя, глезя, губя, дращя, дъвча, кова, крия, мия, раста, сея, спя, трия, чета, чупя, ям, както и отименните димя, зова, плача, рева, червя и мн. др. Тъй като някои от тях се употребяват често, заслужава да им бъде обърнато специално внимание.

. В съвременния български език съществуват обаче и около 50 глагола, чиято непроизводна първична форма е свършена по вид. Това са:

благоволя, благословя, вестя, видя, вържа, глобя, годя, гостя, дам, даря, здрачи се, ида ('приближавам се, пристигам, настъпвам'), кажа, каля, кача се, контузя, кръстя ('назовавам'), купя, лиша, пазаря, платя, пленя, пратя, простя, равня се, раня ('нанасям рана'), раня ('ставам рано'), реша, река, родя, сетя се, сипя ('наливам течност или нещо зърнесто'), скопя, скоча, спася, сторя, строя ('нареждам в редици'), стъпя, туря, търколя, тътря, харижа, хвърля, чуя, явя се. От изброените глаголни форми се образуват посредством наставки форми от несвършен вид, лексикално тъждествени със свършените, напр.: дам/давам, ида/идвам, купя!купувам, спася! спасявам. Първичните глаголи от несвършен вид не притежават свършени форми с тъждествено лексикално значение.

Свършени глаголи се образувут от несвършени с представки и наставка –на

Несвършени глаголи се образувут от свършени с наставки

--а—(я), --ва--, --ава--, --ява-- има и други наставки като --увам-- и --ствувам--, които само в отделни случаи образуват видови двойки.

-а- се прибавя към свършени глаголи от 1 спрежение и заменя тематичния гласен: приема - приемам, заема- заемам.

Най- често се поставя на мястото на наставка --н--.: пристигна--пристигам.

образуването на голяма част от глаголите се придружава с промяна на коренния гласен, с редуването на е-и, 0-и, е-‘а(я), о-а: постеля-- постилам, събера- събирам, простра-простирам, седна-сядам, легна-лягам, извра-извирам, приложа- прилагам.

съгласен -ж- редуцира в -г-: положа- полагам, разположа- разполагам,предложа-предлагам.

съгласни се редуцират: к-ч, т-щ, д-жд.: пресека-пресичам, платя-плащам, изрека-изричам, пратя-пращам, изградя-изграждам, видя-виждам.

-я- се пибавя към глаголи от 2 спрежение: уловя-улавям, изгоря-изгарям, наситя- насищам.

-ва- заменя наставки -а- и -н- от свършен глагол: втикна- втиквам, смигна-смигвам, прекъсна- прекъсвам, опаря- опарвам, окъсам-окъсвам. - това е вторично образуване тъй като свърш гл. е производен отдруг несвършен. Могат да се образуват и от непроизводнисвършени гл.: дам-давам. Наставката се прибавя към глаг. от 3 спреж.: тръгна- тръгвам, пламна-пламвам,прегазя-прегазвам, раскъсам- раскъсвам, накарам-накарвам.

редуцират се ч-с, и ж-з: накажа-наказвам, просмуча-просмуквам.

-ава-, -ява- се прибавя към гл. от 1 и 2 спрж.: отзова- отзовавам, изрева -изревам, пожелая- пожелавам, узная-узнавам.

към гл. от 2 спрж.се прибавя --ява- когатоте имат в основата си мек съгласен: настаня-настанявам, изруся-изрусвам.

съгл т и д се превръщтат в щ и жд, като мекоста се поглъща и наставка след тях е --ава--: защитя-защищавам, потвърдя-потвърждавам, наградя-награждавам.

след ч и ж от корена на свършен глаг наставка също е --ава--: изуча-изучавам, погълча-погълчавам, унижа-унижавам

--ка--

по-рядко образува гл. във видова двойка: пръсна- пръскам, плесна-плескам, блесна-бляскам.

--ува-, --ствува--

свързани с първично видово значение при образуването им от други думи: блян-бленувам, път-пътувам, жертва-жертвувам, привет-приветствуват. Отделни гл. са образув. с наст. -увам- от свърш. вид: купя-купувам, сторя-струвам

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДСТАВКИТЕ

С помощта на представките (префикси), прибавени към несвършени вид на глаголите, се създава глагол с ново значение от свършен вид например: мина - зад+мина, от+мина.

В - Насоченост на действието към вътрешността: вживея се, въобразя си, вкопая се, вкарам, впиша, вместя, вбия.

ВЪЗ - 1. Насоченост на действието отдолу нагоре: възпея, възкачва (възкача), въздигам (въздигна), възгордея.

2. Действието се извършва повторно: възродя, възпроизведа, въздържа, възпра, възвърна.

ДО - 1. Подновяване на действието с допълнителен краен резултат: довнеса, докупя, доградя, доиграя, допиша.

2. Достигане до крайна цел: догоня, докарам, долазя, домъкна, довлека, догледам.

ЗА - 1. Начало на действието: завикам, загаля. заброя, закрача, зажаля, запискам, заохкам.

2. Действието се довежда до резултат и се насочва към центъра на обекта: забия, забода, заседна, забутам.

3. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: закрия, замрежа, затрупам.

4. Действието сближава два обекта: зашия, залепя, забържа, захапя, защипя, захвана.

5. Действието е в слаба степен: замия, забърша, замета.

ИЗ - 1. Действието се довежда до краен резултат: изближа, извия, изкопая, изгладя, измия, изтрия, изчета, изгася.

2. Придобиване на ново качество: избледнея, избистря, изруся, изкористя, изхабя.

3. Действието е насочено от центъра към външната страна: изблъскам, избутам, избягам, изгоня, излетя, изпъдя.

4. Действието се извършва однократно: избръмча, изгърмя, изщракам, изкикотя се, изсумтя.

5. Действието се разпространява върху целия обект или всички обекти: издраскам, изкьрпя, избеся, изброя.

НА - 1. Действието се довежда до краен резултат: наготвя, надипля, напакостя, нажуля, набедя, нахраня.

2. Придобиване на ново качество: нагорещя, надебелея,наскърбя, нажаля, наедрея.

3. Действието е с резултат, в голяма степен и се осъществява чрез натрупване: нагреба, напечеля, насоля, нацелувам, нашия, нахваля, накроя, надера.

4. Действието е до пълно насищане: навикам се, нагладувам се, налудея се, нахленча се, наям се, напия се, наспя се.

5. Действието се извършва по повърхността на обекта: накапя, налепя, нашаря, нагазя, нагризя.

НАД - 1. Действието се довежда до резултат над обекта: надвеся се, надпиша, надсмея се.

2. Чрез действието субектът постига по-голям резултат от друг субект: надбягам, надхитря, надпия, надиграя.

О (ОБ) - 1. Действието се довежда до резултат: обеся, омеся, опера, опека, ощипя.

2. Получаване на ново качество: обеднявам, озверявам, оздравявам, озлочестявам, облагородявам.

3. Действието е с резултат върху целия обект: обера, ограбя, осоля, озеленя, охладя, обеля, овалям.

ОТ - 1. Действието се довежда до резултат: отпътувам, отгледам, отрасна, откърмя, отделям.

2. Действието е в обратна посока на друго действие и го отрича: отбия, отзова, отшия, отуча, отплета, отбода.

3. Действието не се извършва повече: отзвуча, отмирам, отмириша, отсърдя се.

4. Действието се извършва до пълно насищане: отживея си, отпея си, отям си, отходя си, отиграя си.

ПО - 1. Действието се извършва в слаба степен и за малко време: подразня, поядосам, попека, попея, походя, поседя.

2. Придобиване на ново качество: побългаря, подобря, поясня, поскъпя, посиня, повехна.

3. Действието се извършва по повърхността на обекта: посипя, поблека, потътря, полепя се, поръся.

ПОД - 1. Действието се довежда до резултат и се осъществява под обекта: подлея, подробя, подкупя, подлъжа, подправя, подпитам, подменя.

2. Действието се извършва в слаба степен: подкиселя, подпека, подсмихна се, подгоня, подплаша.

3. Придобиване на ново качество: подновя, подмладя.

4. Действието провокира обекта към следващо действие: подбудя, подкарам, подсетя, подтикна, подбутна.

ПРЕ - 1. Повторно извършване на действието: пребоядисвам, прегладя, премия, препиша, пречертая, прегрупирам.

2. Действието се извършва в по-голяма степен: пребия, прегоря, преям, препия, преиграя, пресоля, пресъхна.

3. Действието разделя на две части пространство или време: прегазя, преплувам, прескоча, прецедя, прекърша, прехапя, прегриза, прекъсна, пречупя, презимувам.

4. Действието не се извършва повече: прежаля, пресърдя се, пресрамя се, преболедувам.

5. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: пребродя, премрежа, претърся, преброя, преровя, прегърна, премажа, преметна.

6. Чрез действието субектът постига по-висок резултат от друг субект: преборя, преженя, прередя.

7 Действието се довежда до резултат: преглътна, прекатуря, прекръстя, претегля, прехбърля.

ПРЕД - Действието се извършва преди друго действие: предвкуся, предначертая, предплатя, предскажа, предпиша.

ПРИ - 1. Действието се подновява и довежда до нов резултат: прикупя, притуря, припечеля, притъпя, примижа.

2. Действието се довежда до резултат: прибърша, приготвя, пришпоря, прихвана.

3. Действието намалява или унишожава разстоянието между обектите: прибържа, придърпам, прикова, пришия, приравня, прилаская, прилепя, прибутам, приближа.

ПРО - 1. Действието се довежда до резултат: прочета, проследя, прокълна, процъфтя, проглуша, пропищя.

2. Придобиване на ново качество: провиня се. прохладя се, проясня се, променя.

3. Действието разделя на две части пространството или времето: пробода, прострелям, продупча, проишя.

4. Действието се осъществява за кратко време и с прекъсване: прозвъня, промърморя, проревавам.

5. Поставя се начало на действието: прогледам, пропуша, проходя, проям, пропия, пропиша, пропея.

6. Действието се довежда до резултат, разпространява се върху целия обект или до унищожаването му: прогния, промия, прочистя, проигран, пропия, прогуляя.

РАЗ - 1. Действието се извършва интензивно: разбеснея се, разработя се, разиграя се, разсмея се, разям се.

2. Действието се насочва в много посоки: разблъскам, разгоня, разсея, разхвърлям, разбъркам, разроша.

3. Действието разделя на две части областта, в която действа: разделя, разграфя, разкроя, разкъсам, разчертая.

4. Интензивно действие, което обхваща цялата област: разваря, разгоря, разработя, раздъфча, разчопля.

5. Действието е в обратна посока на предишно действие, като го унищожава: разбинтовам, разглобя, развенчая, разнижа, развинтя, разплета, размотая.

6. Придобиване на ново качество: разболея се, разводня, разкървавя, разхайта се, разкрася.

С (СЪ) 1. Действието се довежда до резултат: сваря, скрия, смеся, сътворя, съгреша, свършвам, съобразявам се.

2. Придобиване на ново качество: сбавя се, свечери се, съживя се, скъся, смекча, състаря (се).

3. Действието се осъществява внезапно и с голяма сила: сблъсквам се, сграбя, сдрусам, спипам.

4. Действието намалява областа, в която действа: сбия, сгуша се, сгърча, спека, свия.

5. Действието намалява или унищожава разстоянието между обектите: сдобря, сплета, сродя, събера, слепя.

6. Действието се довежда до резултат, като се насочва надолу: сблека, смъкна, срутя, стоваря се.

7. Действието се осъществява еднократно: сгъна, спъна се, срасна се, съжалявам, смая, смигна.

У - 1. Действието се довежда до резултат, като се насочва към центъра на обекта: увода, увлека, ужиля, усвоя, убягна.

2. Действието се насочва надолу: увисна, упадна, утъпча.

3. Действието се довежда до резултат: убия, увредя, увехна, утеша, учудя, ушия, умия, увия, укрия, ужиля.

4. Получаване на ново качество: умилея, унижа се, увбековеча, уволня, уточня, улесня, уважа, удостоверя.

Поиск по сайту: