Членуване на съществителните имена от мъжки род

В българския книжовен език съществителните имена от мъжки род се членуват в единствено число с член –ът/а, -ят/я. В множествено число определителният член е –те. Членните морфеми –ът/-ят са т.нар. пълен член, а членните морфеми –а/-я – кратък член: мъжът /мъжа /мъжете, приятелят /приятеля/ приятелите, орелът /орела /орлите/, славеят /славея/ славеите,букът/ бука/ буците, шибоят/ шибоя/ шибоите, компютърът/ компютъра/ компютрите, повеят/ повея/ повеите, вятърът/ вятъра/ ветровете, изборът/ избора/ изборите, страхът/ страха/ страховете.

Изключения: Като изключение може да се определят съществителните от мъжки род, които се членуват с член –та, -то в единствено число или –та в множествено число. Всъщност изборът на определителна членна морфема има фонетични основания и тези изключения следват закономерностите на родовите окончание в единствено число. Така съществителните от м.р., които в единствено число имат окончание –а: баща, владика, папа, войвода, закономерно се членуват с член –та – бащата, владиката, папата, войводата. Съществителните от м.р., които имат в ед.ч. окончание –о, -е: дядо, чичо, аташе, също закономерно получават определителен член –то – дядото, чичото, аташето. Множественото число сънища на съществителното сън, което съвпада с модела на съществителните от среден род с наставка -ище също закономерно получава определителен член –та – сънищата.

Един от най-дискутираните въпроси в българската правописна норма е този за членуването на имената от м.р., ед.ч. с пълен и кратък член. Въпросът е дискутиран, тъй като членуването на имената от м.р. ед.ч. е единственото синтактично правило, за разлика от фонетичните основания, които определят избора на членната морфема при останалите съществителни имена. Не е без значение и фактът, че правилото е само правописно, но не и изговорно. Поколения езиковеди предричат, че правилото ще отпадне, но то е включено и в последния академичен правописен речник. Т.е. овладяното членуване на имената от м.р. ед.ч. продължава да бъде белег на добра езикова култура и е важен компонент от овладяната книжовноезикова норма.

Фонетични варианти на определителния член при имената от м.р.ед.ч.

Определителният член на имената от м.р. ед.ч. има два облика – -ът/-а и -ят/-я. С определителен член -ят/-я се членуват:

· имената от м.р., които завършват на –й: трамвай, тролей, музей, герой, мой, свой, змей;

· имената от м.р. ед.ч., които означават деятелни лица (nominaagentis) с окончания –тел и –ар: писател, учител, ръководител, стругар, вратар, юбиляр. Имената, които съдържат тези наставки, но не означават деятелни лица, се членуват с –ът/-а, напр. котел, петел, буквар, катинар;

· десет съществителни: път, ден, кон, зет, крал, лакът, нокът, огън, цар, сън.

С пълен член се членуват имената от м.р. ед.ч., когато името е подлог, сказуемно име или сказуемно определение в изречението, а с кратък член – във всички останали случаи. Най-често грешки се допускат в изречения в страдателен и особено във възвратно-страдателен залог, в които логическият субект и граматическият подлог не съвпадат, както и името във функция на сказуемно определение или на сказуемно име.

Поиск по сайту: