АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

Членуване на съществителните имена

Читайте также:
  1. Д. Производные имена.
  2. Задание 6. Раскройте скобки, употребив имена собственные в нужной форме.
  3. Извадете съществителни имена, определете рода число, членна форма
  4. ИМЕНА ПАМЯТНИКИ
  5. Имена существительные, употребляемые только в единственном числе
  6. Имена существительные, употребляемые только во множественном числе
  7. Напишите съществителни имена в ед. ч.
  8. Образувайте умалителни имена от съществителните имена в скобите.
  9. Попълнете празннте места с подходящи форми на съществителните
  10. Поставете в членна форма и множественно число съществителни имена,
  11. Приложение 1. Доменные имена.
  12. Становление психологии в этот период связано с несколькими выдающимися именами.

(изразяване на граматическата категория определеност)

Особеност на българския език и развитието на категорията определеност и означаването и с морфема, която се пише слято със съществителното име и, за разлика от редица други езици, е задпоставена – намира се в края на думата. Категорията определеност в български изразява няколко значения. На първо място тя означава познати от текста или от контекста лица и предмети. Напр. Състезанието бе спечелено от ученик. Ученикът се представи най-убедително в оспорваната борба. Детето рисува цвете. Цветето е с ярки цветови. По шосето се зададе кола. Колата намали скоростта. В тези примери членуваните форми във вторите изречения се основават на това, че назовават същини, назовани в предходните. Когато предметите имат някакъв атрибут (определение), това също ги прави определени и мотивира употребата на членувана форма. Чета нова книга означава някаква книга, която не е четена от говорещия, но Чета новата книга предполага контекст, който отличава тази книга от други именно като нова. Тази функция на определителния член наричаме индивидуализираща.

Определителният член може да има и обобщаваща (генерализираща) функция. Определената форма може да означава всички елементи от даден клас, т.нар. генерична употреба (от genus, generis – род). Такава употреба имаме в случаи като: Делфинът е бозайник, т.е. всеки делфин, всяко животно от този род е бозайник. Също: Борът е иглолистно дърво, Ледът е агрегатно състояние на водата, Кучето е добър пазач, Киното е съвременно изкуство и под.

Друга употреба на определителния член е да означава количествена определеност. Употреба като Учениците от дванайсети клас се готвят за матура означава, че всички ученици, които са в дванайсети клас, се подготвят за държавен зрелостен изпит. От друга страна, изречение Ученици от дванайсети клас се подготвят за олимпиада означава, че не всички ученици, а само някои от учещите в дванайсети клас се подготвят за участие в олимпиада.

В повечето индоевропейски езици съществителните имена имат предпоставен (отделна дума) определителен, респективно неопределителен, член. Изразяването на определеност ~ неопределеност в български се осъществява с различно средства. Основната форма на съществителното име е същевременно и неопределена форма. Може да се приеме обаче, че формите един, една, едно, едни са развили и значение да изразяват неопределеност. Формата за множествено число едни ясно показва, че в случая не става въпрос за единичност, каквото е значението на числителното, а за неопределеност. Такова значение изразяват и неопределителните местоимения: човек – един човек – някой/някакакъв човек. Определеност изразяват членуваната форма и показателното местоимение: човекът – този/онзи човек. Исторически определителният член в български се е развил от показателните местоимения тъ, та, то, тя, които се поставят след съществителните в старобългарски, за да означат вече познати, споменати предмети. Тъй като това местоимение няма собствено ударение и се произнася заедно с предходната дума, то постепенно се слива с нея. Така възниква съвременният облик на определителния члена на съществителните имена в български. В различни периоди от правописното устройство определителният член се е пишел разделно, слято, полуслято. Съвременният правопис е приел слятото писане.


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.002 сек.)