Образувайте умалителни имена от съществителните имена в скобите

Юнаци

Атанас Душков

(Котки) вървели трички –

едно (брат), две (сестри).

Срещнали след десет крачки

две (мишки) със мустачки.

Щом (мишките) се спрели,

котките онемели

и като юнаците

скрили се в трънаците.

Подчертайте умалителните имена.

Звездички

Елисавета Багряна

Ще се вдигна на пръсти,

ще протегна ръчичките –

да достигна в небето звездичките.

Да ги пипна, да видя –

дали са те свещички,

или хиляди светли очички.

4) Две очички ( Стилиян Чилингиров)

Две очички,

две ръчички,

две ушенца,

две краченца

и носленце,

и брадленце –

сто целувки,

сто милувки

мама всеки час има дава

и пак жадна си остава.

ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Прилагателното име е част на речта, с която се означават (но не назовават) статични признаци, белези, качества или свойства на явленията, назовани със съществителни имена. Прилагателното име е дума, която не означава отделно понятие, а винаги едно общо понятие със съществителното име, което пояснява. При това то винаги стеснява обема на понятието, превръща го от родово във видово: жълто знаме, червено знаме, зелено знаме, синьо знаме са видови понятия по отношение на родовото понятие знаме;

български език, руски език, френски език са видови понятия по отношение на родовото понятие език.

Прилагателните имена обикнобено се употребяват заедно със съществителни имена, откъдето идва терминът за назоваването им – имена, които “се прилагат” към други имена.

Латинският термин за прилагателно име е adjectivum.

Прилагателното име е част на речта, която се характеризира от морфологичните категории число, род, членуване и степенуване (само при качествените прилагателни).

Под признаци, качества, свойства, белези на явленията се разбира:

- форма: кръгъл, четвъртит, овален, цилиндричен, пирамидален, продълговат, кълбовиден, пръчковиден;

- време: годишен, днешен, вчерашен, зимен, летен, майски, вековен, ланск;.

- цвят: червен, зелен, жълт, жълтеникав, кафяв, син, черен, бял, белезникав, жълтозелен;

- физически белези: твърд, здрав, мек, корав, гъвкав, крехък, чуплив, устойчив;

- физиологични състояния: болен, здрав, гладен, жаден, сънлив, бодър, жив, мъртъв;

- душевни характеристики: добър, лош, смел, страхлив, див, щедър, храбър, горд, зъл, подъл, честен, жесток, кротък, мил;

- интелектуални характеристики: умен, глупав, находчив, комбинативен, мъдър, съобразителен, разсъдлив;

- двигателни характеристики: бърз, бавен, муден, туткав, флегматичен, скоростен, стремителен, активен, пасивен;

- сетивни възприятия: сладък, горчив, кисел, солен, тръпчив, лют, топъл, студен, хладен, горещ, сух, мокър, влажен, гладък, грапав, остър, тъп, тих, шумен, звучен, пронизителен, миризлив, вонящ, ароматен;

- произход: стъклен, железен, метален, леден, книжен, конски, овчи, свински, винен, гроздов, сливов, керамичен;

- принадлежност: български, руски, френски, бащин, майчин, лъвски, лъвов, златарски, овчарски;

- място: бургаски, кюстендилски, селски, градски, горски, средногорски, край–

морски;

- пространствени отношения: горен, долен, ляв, десен, външен, вътрешен, страни-чен, периферен, допирен;

- поредност: последен, последователен, предишен, следходен, предходен;

- предназначение: аптечен, вагонен, жетварски, лекарски, ученически, студент-ски, обувен;

- общи отношения: зависим, подобен, обратен, противоположен, аналогичен, подвластен, същ, друг; и др.

Основните лексико-граматични разреди при прилагателните имена са качествени и относителни прилагателни, като в рамките на относителните може да се обособят и по-малки групи.

Качествените прилагателни имена означават първични, естествени и постоянни характерни белези на явленията, които не зависят от отношенията им с други явления.

Те изразяват качествените характеристики непосредствено чрез своята лексикална основа. Такива прилагателни имена са: бял, зелен, червен, прав, голям, широк, сух, сладък, кисел, тънък, бос, сляп, добър, лош, храбър, смел и т.н. В повечето случаи са непроизводни думи, но може да бъдат и непроизводни, например тъжен (от тъга), страхлив (от страх) и др.

Най-важните лексико-граматични особености на качествените прилагателни имена са:

а) В огромното си мнозинство те могат да се степенуват, например добър – по-добър – най-добър; лош – по-лош – най-лош; малък – по-малък – най-малък и т.н. Не е възможно да се степенуват качествените прилагателни, означаващи цветове – бял, червен, зелен, жълт, син и т.н., както и някои други, например бос, кух, сляп, жив.

б) От тях може да се образуват други прилагателни, които изразяват оттенъци на качеството, сигнализирано от основното прилагателно, например добър – добричък, мил – миличък, тесен – тесничък, зелен – зеленикав, син – синкав, груб – грубоват, тънък – тънкуляв, дебел – въздебел, черен – възчерен, мил – премил, добър – предобър и т.н.

в) От тях може да се образуват наречия на –О, -Е, например силен – силно, хубав – хубаво, смел – смело, добър – добре, зъл – зле, бърз – бърже и т.н.

г) От тях може да се образуват съществителни имена чрез различни лексикални морфеми, например смел – смелост, бодър – бодрост, храбър – храброст, хубав – хубавец, дълбок – дълбочина, висок – височина, широк – широчина, червен – червенина, зелен – зеленина, син – синина, остър – острота, добър – доброта, весел – веселие и т.н.

д) Голяма част от тях могат да образуват антонимни двойки, например добър – лош,

смел – страхлив, висок – нисък, широк – тесен, дебел – тънък, силен – слаб, мокър – сух, гъст – рядък, прав – крив, дълъг – къс, остър – тъп и пр.

Относителните прилагателни имена означават признаци, белези, свойства на явленията, които произтичат от връзките им с други явления. Става дума за отношения между явления, означени с имена, откъдето произлиза и терминът за назоваването им – относителни. Тези отношения може да бъдат доста разнообразни. Например дървен стол = стол от дърво, железен лост = лост от желязо, горски ягоди = ягоди от гората, полски цветя = цветя от полето, български език = език на българите, превозно средство = средство за превоз, сестрин син = син на сестра, кюстендилски сливи = сливи от Кюстендил и т.н.

Най-съществените лексико-граматични особености на относителните прилагателни имена са:

а) Винаги са производни думи, докато огромна част от качествените са непроизвод-ни. Образуват се най-често от съществителни имена чрез лексикални мирфеми,например лято – летен, зима – зимен, дърво – дървен, гора – горски, село – селски, лекар – лекарски, мисъл – мисловен, дъжд – дъждовен и др.

б) Не се степенуват, тъй като изразяваното отношение не може да има степени – то или съществува, или не съществува, например дървеният стол не може да бъде по-дървен или най-дървен.

в) Всички прилагателни имена мозе да бъдат съгласувани определения в изречение-то, но само относителните се заместват от несъгласувани определения, образувани от предлог + съществително име, от което произлиза относителното прилагателно, например копринена риза = риза от коприна, зимна вечер = вечер през зимата и т.н. Съвсем малка част от тях не могат да намерят предложно съчетание като сполучлив еквивалент, например пролетни надежди.

г) При преносна употреба относителните прилагателни имена могат да преминават в качествени, например дървен стол (относително), но дървена глава (качествено, би могло даже да се степенува – Твоята глава е по-дървена от моята); но железен харак-тер; змийска отрова, но змийски характер и т.н.

В рамките на относителните прилагателни имена може да се обособят две самостоя-телни групи: притежателни прилагателни имена и поредни количествени прилагателни имена.

1) Притежателните прилагателни имена сигнализират признака “лична принадлежност”. Обикновено те са образувани с лексикалните морфеми –ОВ и –ИН, например братов, вуйчов, чичов, Петров, Иванов, бащин, лелин, мамин, Неделкин, Иванкин и др.

2) Поредните количествени прилагателни имена (т. нар. редни числителни имена).

В съвременния българси език към прилагателните имена се причисляват и някои стари причастия:

а) Старото сегашно страдателно причастие, образувано с морфемата –М, например:

любим, търпим, нетърпим, поносим, непоносим, видим, невидим, уловим, неуловим, разбираем, неразбираем и пр. Има обаче специалисти, които констатират, че това при-частие отново проявява продуктивност и се възстановява в съвременния български език.

б) Старите сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ, могъщ.

в) Старите минали деятелни причастия – бивш, печеливш, потърпевш.

г) Има учени, които отнасят към прилагателните имена и някои минали свършени деятелни причастия на Л и минали страдателни причастия на Н, Т като гнил, грохнал, заспал, загледан, наранен и т.н.

Поиск по сайту: