АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

НЕСАМОСТОЙНИ (СЛУЖЕБНИ) ЧАСТИ НА РЕЧТА

Читайте также:
  1. A. Рятувальниками і фельдшером медсанчастини у вогнищі ураження.
  2. GT-R V-Spec — Дополнительные аэродинамические части, вентиляционные каналы для тормозов, аэродинамический диффузор.
  3. I. Последствия участия Японии в Первой мировой войне
  4. II. Составные части, возмещение, ремонт, накопление основного капитала
  5. III. Право участия общего
  6. III. Условия участия
  7. IV. Виды обязательств по участию субъектов
  8. IV. Право участия частного
  9. Lesson 13 «Перевод причастия и герундия».
  10. THE GERUND AND THE PARTICIPLE. СРАВНЕНИЕ ГЕРУНДИЯ И ПРИЧАСТИЯ
  11. VI. Условия участия в турнире.
  12. Анализ результатов участия предприятия в выставочно-ярмарочных мероприятиях
примери предлог съюз частица междуметие
прости: без, в (във), въз, до, за, зад, из, към, на, над, о, от, пред, при, с (със), след, сред, у, чрез Сложни: вместо, накъм, докъм, отзад, отпред, откъм, насред, измежду, извън, иззад, помежду, покрай, според, свърх   Забележка. Прието е предлозите в и с да се пишат във и със пред думи, започващи съответно с в и ф (във Варна, във Франция) и със с и з (със сол, със захар) Съченителни: 1. съединителни: и, та, па, и-и, хем-хем, нито-нито 2. противопоставителни: но, ала, ама, амии, обаче, пък 3. съотносителни: или, или-или, ли -или, ли -ли, дали -или, ту - ту, я - я, било - било Подчинителни: че, да, за да (+съюзни думи - всички относителни местоимения: който, когото, която; какъвто, каквито; чийто чиито; както, когато, където …) Смислопроменящи: ли, дали, дано, де, я и др., напр. кажи де!, дано каже, я кажи…   Формообразуващи: ще (пея -ще пея) да (пее - да пее) нека (пее - нека пее) не (пее - не пее) по (смел - по-смел) най (смел - най-смел) ни- (кой - никой) еди- (как - еди-как) годе (що - що-годе) Възклицания: ах, ох, их, ех, уф, ух, а, ай, ой, ее, у, хей, ехей, хай, де, де-де, пис-пис, скръц, цап, и пр. Звукоподражания: га, га-га, ку-ку, мяу, кукуригу, ква-ква, мър-мър, зън-зън, бум-бум, пуф-паф, хър-хър и пр.
значение и служба Изразява отношение на съществително име (или заместваща го дума) към друга част на словосъчетание или изречение. Изпълнява свързваща служба между части в простото изречение и между прости изречения в сложното Видоизменя значението на изречение; служи за образуване на думи и форми.    

СЪЮЗИТЕ

Съюзите са: непълнозначни думи (те нямат свое собствено лексикално значение, може да имат само по-абстрактни значения);

несамостойни думи (нямат самостоятелна служба в изречението);

неизменяеми думи (нямат различни форми).

Съюзите са думи, които свързват думи или изречения (конектори). Те свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в сложното

Иван и Мария са съученици. Те са сериозни и добри

Различаваме:

истински съюзи (а. но. че и др.);

местоимения съюзи (въпросителни и относителни местоимения • кой. който и др.);

наречия съюзи (въпросителни и относителни наречия • как. както. къде. където и др.).

Примери:

Искам, но не мога. Човекът, който ме е учил. Ще отида, където искам.

По структура съюзите биват:

а) прости (които се състоят от една дума):

б) сложни (които се състоят от повече думи).

Съюзите осъществяват два основни типа връзки между думите и изреченията

а) съчинителна връзка (паратаксис).

б) подчинителна връзка (хипотаксис).

По-важни съчинителни съюзи в българския език са: и, ни, нито; а, но, обаче, само че; или, и така, ето защо, затова, тоест (т.е.). Те от своя страна биват:

съединителни и,

алтернативни; или.

съотносителни и – и, или – или, ни – ни, нито – нито, ту – ту, хем - хем

противопоставителни: а. но. обаче, пък. само че

заключителни (обобщителни): и така, ето защо, затова, така че, прочее

пояснителни тоест, а именно

По-важни подчинителни съюзи в българския език са: че, да, който, какъвто, чийто, когато, докато, щом, където, както, като, без да, защото, понеже, затова че, за да, колкото, ако, при условие че, освен че, така че и др.

От своя страна те се подразделят на

допълнителниче, да, кой, какво, кога, колко, защо.

определителни - който, където, когато:

Обстоятелствени

Обстоятелствените пък от своя страна биват:

за време - когато, откогато, докогато.

за начин - както. като. като че ли. сякаш.

за количество - колкото, отколкото, доколкото

за причина - защото, понеже.

за цел - за да;

за условие - ако. само да. щом. щом като

за изключване - въпреки че. макар че. освен че

Обикновено кратките съюзи не носят свое ударение. Те са проклитики - присъединяват се в акцентно отноше ние към следващите думи.

ПРЕДЛОЗИТЕ

Предлозите са средство за свързване на думите в изречението и изразяват отношенията между обектите, явленията и ситуациите в действителността.

Значение:

БЕЗ - 1. Отсъствие на нещо или някого: Лъже без срам. Пия чай без захар. Тръгнахме без децата.

2.Липса на част от цялото: Наближава три без пет.

В - 1. Действието е насочено навътре или се извършва вътре: Влизам в стаята.

2. Методи. Гледа телевизия в хола.

3. Част от време: Елате в петък, в два часа. Щях да пресека улицата и колата спря в това време.

4. Формата, в която се намира нещо: Водата се превърна в лед. Написа роман в две части. Ще бъда облечен в бяло.

5. Област където се проявява някакво качество: Крум е добър в работата си. Напредвам в спорта.

ВМЕСТО (НАМЕСТО) - Замяна на един предмет с друг: Сервираха пиле вместо риба.

ВЪПРЕКИ - Преодоляване на някакво обстоятелство: Той продължи да работи въпреки умората.

ВЪРХУ - 1. Положение или движение отгоре на някаква повърхност: Снегът падаше върху главите ни. Птицата стоеше върху покрива.

2. Въвеждане предмета на интелектуално занимание: Правя изеледване върху историята на българите.

ДО - 1. Границата, до която достига действието (финал и статичност): Отиде до прозореца. Стоеше до масата.

2. Граница във времето: Работи до късно вечерта.

3. Граница на количество: Изяде кифлата до половина. Изпи чашата до дъно.

4. Адресиране: молба до директора, писмо до баща му.

ЗА - 1. Залавяне: Хвана се за главата.. Дръпна го за ръкава.

2. Посока на движението: Заминават за Пловдив.

3. Период от време: Написа писмото за два часа.

4. Случай, цел или причина на действието: Говореха за работа

5. Бореха се за свободата и правдата. Отиде за кафе. Грижа се за болния си брат.

6. Предназначение: паста за зъби, вода за пиене.

ЗАРАДИ - 1. Причина, цел на действието: Дойдоха заради известния музикант. Не взе изпита заради мързела си. Тука духаше бятър и поради (заради) тоба нямаше мъгла.

ЗАД - Мястото на действието е откъм гърба или в задната част на нещо: Иванка стоеше зад мъжа си. Чакаше зад вратата.

ИЗ - 1. Движение без определена посока: Разхождаше се из улиците и разглезгледаше магазините.

2. Разпръснато положение: Дрехите му бяха из цялата къща.

ИЗЗАД - Показа главата си иззад храста, където се криеше.

ИЗПОД - Змията изпълзя изпод камъните.

ИЗМЕЖДУ - Избрах специалист измежду кандидатите.

КАТО - 1. Сравнение: Косата му е бяла като сняг.

2. Уточняване: Като учител трябваше да знае всичко.

КРАЙ - Движение и разположение в близко съседство: Мина край мене и не ме поздрави. Седеше край огъня и мълчеше.

ПОКРАЙ - Едновременност на действия: Покрай домакинската работа, пишеше и стихове.

КЪМ - 1. Движение по посока на цел, без.тя да се достига: Вървяхме към университета. Гледах към планината.

2. Близост на два обекта: За да се залепят двата листа, те се притискат един към друг.

3. Отношение към някого или нещо: Проявява интерес към музиката. Всички узнахме за обичта му към Зорница.

4. Приблизителност по време и количество: Ела към два часа. Тежа към петдесет килограма.

МЕЖДУ - 1. Положение или движение между два и повече предмета или лица: Тръгна между хората. Стоя между масите.

2. Период от време, който разделя два момента: Ще дойда да те взема между 5 и 6 часа.

3. Взаимодействие, противопоставяне, сравнение: Да живее дружбата между народите. Има разлика между доброто и злото. Няма разлика между двете блузи.

НА - 1. Притежание: началник на гара, стиховете на Ботев.

2. Обекта на действието: Дадох бонбони на децата. Научих се на ред и чистота.

3. Мястото, върху което се извършва действието: Книгата лежеше на масата. Огледалото виси на стената.

4. Време, през което се върши действието: Разгледаха града на сутринта. На 02.06.1876 г. е убит Ботеб.

5. Целта на действието: Отивам на работа. Отивам на кино. Поканиха ме на концерт.

6. Посока на действието: Отивам на пазара. Качих се на дървото. Излизам на улицата.

7. Изразяване на възраст: Станах на 20 години. На тези години все още работеше много.

8 Количество, размер: Стоеше на няколко крачки от мене. Разделиха се на групи.

9. Оръдие на действието: Свиря на гайда.

НАД - 1. Място по-горе от нещо, кьдето се върши действието: Слънцето грееше над главите ни.

2. Количество по-голямо от определена граница: Температурата е над 40 градуса. София е над морското равнище.

3. Обект, върху който е съсредоточено действието: Работя над дисертацията си. Смея се над слабостите си.

ОКОЛО - 1. Обхващане, обгръщане от всички страни: Седнахме около масата. Обиколих около къщата.

2. Приблизителност: Ще изляза около обед. Мисля, че имам около стотина лева.

ОСВЕН - Изклключване на нещо или някого: Нямам роднини, освен майка ми. Всичко мога да простя, освен лъжата.

ОТ - 1. Начална граница на действието: Заминавам от града.

2. Отдалечаване, движение от вътре на вън: Излезе от къщата. Взех молива от чантата.

3. Начален момент във времето: Имам лекции от в часа. От утре съм във ваканция.

4. Отделяне на една част от цялото: Едно от децата е болно. Отрязах филия от хляба.

5. Произход: учениците от класа, хора от народа. Получих новини от родината.

6. Материален произход: чаша от стъкло.

7. Сравнение: По-страхлив от заек.

8. Причина за действието или качеството: Припадна от страх. Тя е състарена от грижи и тревоги.

9. Количество: От сутрин до вечер скиташ. Изгледа момичето от главата до петите.

ОТВЪД (ОТТАТЪК) - Положение от по-далечната или срещу положната страна: Девойката стоеше отвъд реката.

ОТСАМ - Положение от по-близката страна: Хората стояха отсам реката, където бях и аз.

ПО - 1. Повърхност, върху която се върши действието: Вървях по улицата. Влакът се движеше по релсите.

2. Времето, около което се върши действието: Българската държава е в разцвет по времето на цар Симеон.

3. Времетраене: Репетираше всеки ден по два часа.

4. Последователност: Разказа случката дума по дума.

5. Характеристика на качество и особености: Той е лекар по професия. Имам лекция по история. В този студ излезе само по риза.

ПОД - 1. Място по-долу от някого или нещо, където се върши действието: Седяхме под дървото. Цената е под 50 лв.

2. Обстоятелствата на действието: Давам стая под наем. Работим под твоето ръководство. Сведох очи под укора.

ПРЕД - Място откъм лицевата страна на нещо: Всеки ден стоеше пред огледалото. Студентите чакаха пред кабинета. Всички са равни пред закона. Не пуши пред баща си.

ПРЕДИ - Време ориентирано в посока към миналото: Пристигнах в София преда два дни.

ПРЕЗ - 1. Прекосяване от единия край до другия край: Мина през улицата. Пътуваше през България.

2. Действие от другата страна на нещо: Погледна през прозореца. Излезе през вратата.

3. Период от време: Ще пътувам през лятото. Гостуваше ни през 2-3 дни.

ПРИ - 1. Близост: Отивам при Мария. Работя при баща си.

2. Положение във времето: При цар Симеон българската държава най-много се разраснала и укрепнала.

С - 1. Придружаване: Върнах се с децата.

2. Действие между два субекта: Говорих със Слави.

3. Средство на действието: Пиша с молив.

4. Начин на действие: Крачи с широки крачки.

5. Едновременност с действието: Поздрави ни с влизането.

6. Характеризиращо качество: мъж с големи вежди.

7. Обличане, покриване: Облечен с нови дрехи. Поляната е обрасла със зелена трева.

8. Отношение към обекта: Не се карайте с децата! Добре съм със здравето. Какво става с Димо?

9. Много дълго време: Не бях го виждал с години.

10. Посочване на разликата в количеството при сравнение: Той е по-голям от мене с 10 години, по-висок е с 10 см.

СВРЪХ - Надминаване на някаква граница: Пия свръх доза кафе.

СЛЕД (ПОДИР) - 1. Действие с цел, което се върши по следите на някого или нешо: Децата вървяха след майката.

2. Действие в бъдещето: - Ще дойда след празниците.

СПОРЕД - 1. Основание за действието: Действа според заповед.

2. Мнение: Според мене времето е студено.

СРЕД (НАСРЕД, ПОСРЕД) - 1. Място или действие в средата: Левски тръгва сред народа. Къшата му е насред село.

2. Момент в средата на определено време: сред лято.

СРЕЩУ - 1. Движение и разположение в противоложна посока: Милена идваше срещу мене. Огледалото е срещу вратата.

2. Враждебно отношение: Говореха срещу властта.

3. Вечерта преди следващия ден: събота срещу неделя.

4. Замяна: Работя срещу заплата.

5. Изразяване на близост с лица: Отивам у бабини. Гостувах у Пешо. Елате утре у дома.

ЧРЕЗ - Средство, начин на действие: Показа обичта си чрез подаръците. Поетът изразява чувствата си чрез стиховете.


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.013 сек.)