|
|||||||||||||||||
АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция |
НЕСАМОСТОЙНИ (СЛУЖЕБНИ) ЧАСТИ НА РЕЧТА
СЪЮЗИТЕ Съюзите са: непълнозначни думи (те нямат свое собствено лексикално значение, може да имат само по-абстрактни значения); несамостойни думи (нямат самостоятелна служба в изречението); неизменяеми думи (нямат различни форми). Съюзите са думи, които свързват думи или изречения (конектори). Те свързват еднакви части в простото изречение и прости изречения в сложното Иван и Мария са съученици. Те са сериозни и добри Различаваме: истински съюзи (а. но. че и др.); местоимения съюзи (въпросителни и относителни местоимения • кой. който и др.); наречия съюзи (въпросителни и относителни наречия • как. както. къде. където и др.). Примери: Искам, но не мога. Човекът, който ме е учил. Ще отида, където искам. По структура съюзите биват: а) прости (които се състоят от една дума): б) сложни (които се състоят от повече думи). Съюзите осъществяват два основни типа връзки между думите и изреченията а) съчинителна връзка (паратаксис). б) подчинителна връзка (хипотаксис). По-важни съчинителни съюзи в българския език са: и, ни, нито; а, но, обаче, само че; или, и така, ето защо, затова, тоест (т.е.). Те от своя страна биват: съединителни и, алтернативни; или. съотносителни и – и, или – или, ни – ни, нито – нито, ту – ту, хем - хем противопоставителни: а. но. обаче, пък. само че заключителни (обобщителни): и така, ето защо, затова, така че, прочее пояснителни тоест, а именно По-важни подчинителни съюзи в българския език са: че, да, който, какъвто, чийто, когато, докато, щом, където, както, като, без да, защото, понеже, затова че, за да, колкото, ако, при условие че, освен че, така че и др. От своя страна те се подразделят на допълнителни – че, да, кой, какво, кога, колко, защо. определителни - който, където, когато: Обстоятелствени Обстоятелствените пък от своя страна биват: за време - когато, откогато, докогато. за начин - както. като. като че ли. сякаш. за количество - колкото, отколкото, доколкото за причина - защото, понеже. за цел - за да; за условие - ако. само да. щом. щом като за изключване - въпреки че. макар че. освен че Обикновено кратките съюзи не носят свое ударение. Те са проклитики - присъединяват се в акцентно отноше ние към следващите думи. ПРЕДЛОЗИТЕ Предлозите са средство за свързване на думите в изречението и изразяват отношенията между обектите, явленията и ситуациите в действителността. Значение: БЕЗ - 1. Отсъствие на нещо или някого: Лъже без срам. Пия чай без захар. Тръгнахме без децата. 2.Липса на част от цялото: Наближава три без пет. В - 1. Действието е насочено навътре или се извършва вътре: Влизам в стаята. 2. Методи. Гледа телевизия в хола. 3. Част от време: Елате в петък, в два часа. Щях да пресека улицата и колата спря в това време. 4. Формата, в която се намира нещо: Водата се превърна в лед. Написа роман в две части. Ще бъда облечен в бяло. 5. Област където се проявява някакво качество: Крум е добър в работата си. Напредвам в спорта. ВМЕСТО (НАМЕСТО) - Замяна на един предмет с друг: Сервираха пиле вместо риба. ВЪПРЕКИ - Преодоляване на някакво обстоятелство: Той продължи да работи въпреки умората. ВЪРХУ - 1. Положение или движение отгоре на някаква повърхност: Снегът падаше върху главите ни. Птицата стоеше върху покрива. 2. Въвеждане предмета на интелектуално занимание: Правя изеледване върху историята на българите. ДО - 1. Границата, до която достига действието (финал и статичност): Отиде до прозореца. Стоеше до масата. 2. Граница във времето: Работи до късно вечерта. 3. Граница на количество: Изяде кифлата до половина. Изпи чашата до дъно. 4. Адресиране: молба до директора, писмо до баща му. ЗА - 1. Залавяне: Хвана се за главата.. Дръпна го за ръкава. 2. Посока на движението: Заминават за Пловдив. 3. Период от време: Написа писмото за два часа. 4. Случай, цел или причина на действието: Говореха за работа 5. Бореха се за свободата и правдата. Отиде за кафе. Грижа се за болния си брат. 6. Предназначение: паста за зъби, вода за пиене. ЗАРАДИ - 1. Причина, цел на действието: Дойдоха заради известния музикант. Не взе изпита заради мързела си. Тука духаше бятър и поради (заради) тоба нямаше мъгла. ЗАД - Мястото на действието е откъм гърба или в задната част на нещо: Иванка стоеше зад мъжа си. Чакаше зад вратата. ИЗ - 1. Движение без определена посока: Разхождаше се из улиците и разглезгледаше магазините. 2. Разпръснато положение: Дрехите му бяха из цялата къща. ИЗЗАД - Показа главата си иззад храста, където се криеше. ИЗПОД - Змията изпълзя изпод камъните. ИЗМЕЖДУ - Избрах специалист измежду кандидатите. КАТО - 1. Сравнение: Косата му е бяла като сняг. 2. Уточняване: Като учител трябваше да знае всичко. КРАЙ - Движение и разположение в близко съседство: Мина край мене и не ме поздрави. Седеше край огъня и мълчеше. ПОКРАЙ - Едновременност на действия: Покрай домакинската работа, пишеше и стихове. КЪМ - 1. Движение по посока на цел, без.тя да се достига: Вървяхме към университета. Гледах към планината. 2. Близост на два обекта: За да се залепят двата листа, те се притискат един към друг. 3. Отношение към някого или нещо: Проявява интерес към музиката. Всички узнахме за обичта му към Зорница. 4. Приблизителност по време и количество: Ела към два часа. Тежа към петдесет килограма. МЕЖДУ - 1. Положение или движение между два и повече предмета или лица: Тръгна между хората. Стоя между масите. 2. Период от време, който разделя два момента: Ще дойда да те взема между 5 и 6 часа. 3. Взаимодействие, противопоставяне, сравнение: Да живее дружбата между народите. Има разлика между доброто и злото. Няма разлика между двете блузи. НА - 1. Притежание: началник на гара, стиховете на Ботев. 2. Обекта на действието: Дадох бонбони на децата. Научих се на ред и чистота. 3. Мястото, върху което се извършва действието: Книгата лежеше на масата. Огледалото виси на стената. 4. Време, през което се върши действието: Разгледаха града на сутринта. На 02.06.1876 г. е убит Ботеб. 5. Целта на действието: Отивам на работа. Отивам на кино. Поканиха ме на концерт. 6. Посока на действието: Отивам на пазара. Качих се на дървото. Излизам на улицата. 7. Изразяване на възраст: Станах на 20 години. На тези години все още работеше много. 8 Количество, размер: Стоеше на няколко крачки от мене. Разделиха се на групи. 9. Оръдие на действието: Свиря на гайда. НАД - 1. Място по-горе от нещо, кьдето се върши действието: Слънцето грееше над главите ни. 2. Количество по-голямо от определена граница: Температурата е над 40 градуса. София е над морското равнище. 3. Обект, върху който е съсредоточено действието: Работя над дисертацията си. Смея се над слабостите си. ОКОЛО - 1. Обхващане, обгръщане от всички страни: Седнахме около масата. Обиколих около къщата. 2. Приблизителност: Ще изляза около обед. Мисля, че имам около стотина лева. ОСВЕН - Изклключване на нещо или някого: Нямам роднини, освен майка ми. Всичко мога да простя, освен лъжата. ОТ - 1. Начална граница на действието: Заминавам от града. 2. Отдалечаване, движение от вътре на вън: Излезе от къщата. Взех молива от чантата. 3. Начален момент във времето: Имам лекции от в часа. От утре съм във ваканция. 4. Отделяне на една част от цялото: Едно от децата е болно. Отрязах филия от хляба. 5. Произход: учениците от класа, хора от народа. Получих новини от родината. 6. Материален произход: чаша от стъкло. 7. Сравнение: По-страхлив от заек. 8. Причина за действието или качеството: Припадна от страх. Тя е състарена от грижи и тревоги. 9. Количество: От сутрин до вечер скиташ. Изгледа момичето от главата до петите. ОТВЪД (ОТТАТЪК) - Положение от по-далечната или срещу положната страна: Девойката стоеше отвъд реката. ОТСАМ - Положение от по-близката страна: Хората стояха отсам реката, където бях и аз. ПО - 1. Повърхност, върху която се върши действието: Вървях по улицата. Влакът се движеше по релсите. 2. Времето, около което се върши действието: Българската държава е в разцвет по времето на цар Симеон. 3. Времетраене: Репетираше всеки ден по два часа. 4. Последователност: Разказа случката дума по дума. 5. Характеристика на качество и особености: Той е лекар по професия. Имам лекция по история. В този студ излезе само по риза. ПОД - 1. Място по-долу от някого или нещо, където се върши действието: Седяхме под дървото. Цената е под 50 лв. 2. Обстоятелствата на действието: Давам стая под наем. Работим под твоето ръководство. Сведох очи под укора. ПРЕД - Място откъм лицевата страна на нещо: Всеки ден стоеше пред огледалото. Студентите чакаха пред кабинета. Всички са равни пред закона. Не пуши пред баща си. ПРЕДИ - Време ориентирано в посока към миналото: Пристигнах в София преда два дни. ПРЕЗ - 1. Прекосяване от единия край до другия край: Мина през улицата. Пътуваше през България. 2. Действие от другата страна на нещо: Погледна през прозореца. Излезе през вратата. 3. Период от време: Ще пътувам през лятото. Гостуваше ни през 2-3 дни. ПРИ - 1. Близост: Отивам при Мария. Работя при баща си. 2. Положение във времето: При цар Симеон българската държава най-много се разраснала и укрепнала. С - 1. Придружаване: Върнах се с децата. 2. Действие между два субекта: Говорих със Слави. 3. Средство на действието: Пиша с молив. 4. Начин на действие: Крачи с широки крачки. 5. Едновременност с действието: Поздрави ни с влизането. 6. Характеризиращо качество: мъж с големи вежди. 7. Обличане, покриване: Облечен с нови дрехи. Поляната е обрасла със зелена трева. 8. Отношение към обекта: Не се карайте с децата! Добре съм със здравето. Какво става с Димо? 9. Много дълго време: Не бях го виждал с години. 10. Посочване на разликата в количеството при сравнение: Той е по-голям от мене с 10 години, по-висок е с 10 см. СВРЪХ - Надминаване на някаква граница: Пия свръх доза кафе. СЛЕД (ПОДИР) - 1. Действие с цел, което се върши по следите на някого или нешо: Децата вървяха след майката. 2. Действие в бъдещето: - Ще дойда след празниците. СПОРЕД - 1. Основание за действието: Действа според заповед. 2. Мнение: Според мене времето е студено. СРЕД (НАСРЕД, ПОСРЕД) - 1. Място или действие в средата: Левски тръгва сред народа. Къшата му е насред село. 2. Момент в средата на определено време: сред лято. СРЕЩУ - 1. Движение и разположение в противоложна посока: Милена идваше срещу мене. Огледалото е срещу вратата. 2. Враждебно отношение: Говореха срещу властта. 3. Вечерта преди следващия ден: събота срещу неделя. 4. Замяна: Работя срещу заплата. 5. Изразяване на близост с лица: Отивам у бабини. Гостувах у Пешо. Елате утре у дома. ЧРЕЗ - Средство, начин на действие: Показа обичта си чрез подаръците. Поетът изразява чувствата си чрез стиховете. Поиск по сайту: |
Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.013 сек.) |