АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

Български всеучилищен химн

Читайте также:
  1. Впечатления от приятната среща
  2. Задайте въпроси по модела: -
  3. Заменете глаголи от несвършен вид със свършен.
  4. Който не работи, не трябва да яде
  5. Лице, число, време, наклонение, залог
  6. МИНАЛО СТРАДАТЕЛНО ПРИЧАСТИЕ
  7. Множественно число
  8. На празните места напишете кой, коя, кое или кои.
  9. Най-често употребявани глаголи
  10. Напишете пропуснатите подчинителни съюзи.
  11. Напишите съществителни имена в ед. ч.

 

Стоян Михайловски

„Върви, народе възродени,

към светла бъднина върви,

с книжовността, таз сила нова,

съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!

В световните борби върви,

от длъжност неизменно воден —

и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…

О, влез в Историята веч,

духовно покори страните,

които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя

насърчаваха дедите ни…

О, минало незабравимо,

о, пресвещени старини!

България остана вярна

на достославний тоз завет —

в тържествуванье и в страданье

извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години

пресветли преживя, в беда

неописуема изпадна,

но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша

кога обходи целий мир;

за все световната просвета

тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…

Тогаз Балканский храбър син

навеждаше лице под гнета

на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;

подпорка търсеше у вас,

о, мъдреци!… През десет века

все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе

извлякохте из мъртвина,

народен гений възкресихте —

заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,

сеятели на правда, мир,

апостоли високославни,

звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,

о вий, Методий и Кирил,

отци на българското знанье,

творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее

във всенародната любов,

речта ви мощна нек се помни

в Славянството во век веков!

 

България

Георги Джагаров

 

Земя като една човешка длан...

Но по-голяма ти не си ми нужна,

Щастлив съм аз, че твойта кръв е южна,

че е от кремък твоят стар Балкан.

 

Какво, че виха вълци и чакали

из твоите полета и гори?

С онез, които бяха с теб добри,

ти бе добра, но злите не пожали.

 

Земя, като една човешка длан...

Но счупи се във тази длан сурова

стакана с византийската отрова

и кървавия турски ятягян.

 

Търговци на тютюн и кръв човешка

продаваха на дребно твойта пръст,

но паднаха под теб с пречупен кръст,

че беше малка ти, но беше тежка.

 

И стана чудо: смертю смерт поправ,

усмихнаха се чардаклии къщи

и заплющяха знамена могъщи,

и път се ширна - радостен и прав.

 

Сега цъфтиш! Набъбва чернозема

под ласкавите български ръце,

дъхти на здравец твоето лице

и нова песен вятърът подема.

 

Земя, като една човешка длан...

Но ти за мен си цяло мироздание,

че аз те меря не на разстояние,

а с обич, от която съм пиян!

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Веселин Ханчев

 

За да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори,

ти всяка вещ и образ покрай тебе

открий отново и пресътвори.

Пресътвори ги ти като лозата,

затворила пространствата в зърна,

като дървото в плод, като пчелата,

създала мед от пръст и светлина;

като жената стенеща, в която

по-траен образ дири любовта,

като земята връщаща богато

и облаци, и птици, и листа.

О, трябва всяка вещ да се изстрада,

повторно всяка вещ да се роди

и всеки образ, който в теб попада,

да свети с блясък непознат преди,

и мислите да правят в тебе рани,

мъчително и дълго да тежат

и всяка мисъл в тебе да остане

като зарастнал белег в твойта плът.

Как иначе това, което вземаш,

стократно оплодено ще дадеш

в горещи багри, в щик или поема,

в космичен полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово

и кратък залез, и другарска реч,

и падане, и ставане отново,

и тръгване отново надалеч,

и ласка по косата и засада,

и хоризонти с мамещи звезди?

О, трябва този свят да се изстрада,

повторно трябва в теб да се роди

и всяка вещ и образ покрай тебе

сърцето твое да пресътвори,

за да останеш, за да си потребен,

за да те има и след теб дори.

 


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.006 сек.)