АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

Който не работи, не трябва да яде

Читайте также:
  1. Б) Задайте въпроси към трансформирания текст.
  2. Б)гиперемияконьюнктивы
  3. БЪДЕШЕ ПРЕДВАРИТЕЛНО ВРЕМЕ В МИНАЛОТО.
  4. БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ В МИНАЛОТО
  5. Български всеучилищен химн
  6. Важнейшие работы по текстологии, не упомянутые в тексте книги
  7. Велика Хартія Вільностей 4 страница
  8. Вопрос 35: Отосклероз.
  9. Възвратните местоимения биват лични и притежателни.
  10. Диалектика как философское учение о движении (развитии).
  11. Довършете диалозите, като използвате предложения модел.
  12. Загадочное происшествие с участием автора

приказка

Когато Галинка се зажени, нейната майка поръчваше на старите сватове:

- Мамината дъщеричка не бива да се трепе, тя не е научена да работи. Пазете ми я. Не й давайте метлата къщата и двора да мете, защото ще си напраши очите. Не й давайте менците вода да носи от чешмата, защото нейното рамо е крехко и не е научено да мъкне пълни менци. Сложете под главата й пухена възглавничка, защото тя е научена да спи на мекичко.

Старите сватове се спогледаха, но нищо не казаха.

- Обещайте ми, че никога няма да и казвате лоша дума. Нейните уши не са научени да слушат лоши думи.

- Колкото за лоша дума, недей се тревожи, в нашата къща такова нещо няма - проговори старият сват и се качи на каруцата. До него се намести свекървата, а отзад седнаха младоженецът и Галинка. Потеглиха за другото село. Цял ден пътуваха, защото селото беше далеко.

Вечерта, щом пристигнаха, свекървата запретна ръкави, приготви една баница, закла пиле, свари го в тенджерата, слезе в зимника и наточи вино. А Галинка седеше на едно столче, скръстила ръце, и си думаше:

"Ах, каква чевръста жена е тая моя свекърва, също като майка ми. Добър живот ще живеем тук".

Навечеряха се хубаво и легнаха да спят. Изтърколи се нощта.

На другия ден старият свекър се дигна рано и събуди всички:

- Хайде - викна той, - ставайте да вървим на нивата!

- Какво ще правим там? - потърка сънените си очи Галинка и почна сладко да се прозява.

- Ще копаем царевица.

- С мотики ли? - попита мамината дъщеричка.

- То се знае, че с мотики - обади се свекървата.

- Аз няма да дойда.

- Защо? - запита младоженецът.

- Защото мотиката е тежка, а пък аз не бива да вдигам тежки работи.

- Остави я - рече бащата. - Нека разтреби къщата и приготви ядене за довечера. И тук трябва човек.

Отидоха домакините на нивата, а младата невеста остана вкъщи.До пладне се излежава. Като се дигна, тя усети, че е изгладняла, и почна да търси нещо за ядене, но не намери нищо в тенджерите.

- Нищо не ми оставили, забравили са ме - протегна се Галинка и влезе в градината да погледа цветята. - Ах, че хубави цветя! - викна тя, почна да ги къса и да ги мирише.

Малките пчели летяха бързо от цвят на цвят и радостно бръмчаха.

- Тези пък защо ли са се разбързали? - рече Галинка и тръгна лениво към близкото черешово дърво.

Полежа на тревата под дървото, пресегна, както лежеше, откъсна няколко череши, за да залъже глада си, и почна да се прозява. Тъй прекара деня.

Вечерта тримата копачи се върнаха объхтани от работа, капнали от умора. Озърнаха се и що да видят: къщата неразтребена, в менците няма вода, огнището угаснало, кокошките заспали ненахранени.

Свекървата хвърли мотиката и най-напред грабна менците. Донесе вода от чешмата. Накладе огъня, сложи картофи в тенджерата и замеси една бяла погача. Набързо приготви вечерята. Галинка я гледаше, седнала на един стол, и си клатеше краката.

Когато вечерята беше готова, свекървата покани всички:

- Хайде сядайте да вечеряме!

Галинка се намести първа. Свекърът взе погачата и я разчупи на три парчета. Едното даде на жена си, другото - на сина си, а третото остави за себе си.

- А на невестата? - обърна се към него свекървата.

- Тя не е гладна. Който не работи, не огладнява.

Галинка прехапа устни, нацупи се и стана от трапезата. Прибра се в стаята си и почна да плаче. Цяла нощ не можа да заспи от глад.

На сутринта се повтори същото. Тримата работници отидоха да садят зеленчукова градина. Галинка не рачи да тръгне с тях.

- Слънцето пече много - рече тя, - ще почернея.

Оставиха я пак вкъщи. И този ден разгалената невеста не пипна нищо. Намери под една паница крайщник сух хляб, оставен за кучето, изяде го и пак се излежава до вечерта в градинката. И нали не донесе вода да я полее, хубавите цветя почнаха да вехнат.

Късно вечерта тримата работници се върнаха пак, капнали от умора. Свекървата, навъсена, замеси погача и когато седнаха на трапезата, свекърът отново раздели погачата на три парчета. Галинка остана с празни ръце.

- Защо не даваш хляб на невестата? - попита свекървата.

- Защото, който не работи, не бива да яде! - отвърна свекърът.

Цяла нощ Галинка се въртя гладна в леглото и дълго мисли. Задряма призори. Щом пропяха трети петли, тя скочи. Потърси с очи свекъра, свекървата и мъжа си, но не ги видя, защото бяха излезли на нивата още по тъмно. Тогава Галинка запретна ръкави. Разтича се насам-нататък. Измете къщата и двора. Донесе вода от чешмата, поля цветята в градинката, накладе огъня и сготви ядене за работниците. Замеси брашно в нощвите. Изпече една погача. Като свърши всичката къщна работа, грабна хурката и седна да преде на прага. Вечерта уморените работници, като видяха какво е свършила невестата - очите им светнаха. Галинка сложи трапезата, подаде погачата на стария сват и с трепет зачака да види какво ще направи. Свекърът пое погачата и я разчупи на четири къса. Най-големия подаде на Галинка и рече:

- Яж, чедо, ти заслужи хляба си, защото днес си се трудила здравата!

Галинка пое хляба и почна да яде. Никога не беше яла такъв сладък хляб.

2. Попълнете празните места по модела:

Модел:Тези хора не са добри. — Може. Има всякакви хора.

1. …….. музика не е хубава. — Може.....

2……….. танц не е хубав. —Може………

3…………. жена не е добра. — Може……

4………… младеж не е честен. — Може.....

5….….. момиче не е искрено. — Може………….

6…………….. приятелство не е истинско. — Може....

7. Туризъм с кола не е истински туризъм. — Може……..

 

3. Отговорете на въпросите по модела:

Модел:— Каква музика обичащ? — Всякаква.

1. Каква конфекция харесваш? —..

2. Какви блузи харесваш? -....

3. Какъв спорт обичаш? —....

4. Какво вино обичаш? — -....

5. Какви плодове обичаш? —-....

6. Какво мляко обичаш? —....

4. Попълнете празните места по модела:

Модел:Виж какво хубаво момиче!

За тебе, всяко момиче е хубаво.

1. Виж каква хубава рокля—,...

2. Виж какъв хубав модел! —....

3. Виж какво хубаво вино! —....

4. Виж какви хубави.девойки!, — ….....

5. Виж какъв добър човек! —....

6. Виж каква хубава жена! — …………….

5. Попълнете празннте места с подходящи местоимения:

1..............................вода беше изтекла.

2. Дадохме си.................пари за този подарък.

3...................билети бяха вече продадени.

4. Той викаше за помощ с............................сили.

5.................................студенти отидоха на бригада.

6. За един миг той изгуби.................................си богатство.

 

6. Направете промени по модела:

Нямам никакъв молив. Моля те, дай ми един молив!

Какъв молив искаш? Дай ми някакъв, какъв да е. Харесвам всякакви моливи.

1. Нямам………… лист. Моля те,....

2. Нямам.... шалче. Моля те,....

3. Нямам.... чанта. Моля те,...

4. Нямам.... бонбони. Моля те,....

5. Нямам.... яке. Моля те…………


НАРЕЧИЕ

Наречието е;

-пълнозначна дума (име собствено лексикално значение):

-самостойна дума (може да има самостоятелна служба в изречението);

-неизменяема дума (не се изменя с помощта на окончания, няма различни форми).

Наречието е дума модификатор. Тя модифицира (видоизменя, пояснява, уточнява) един глагол, по-рядко едно прилагателно или едно друго наречие

Той работи много. Той е много добър. Той говори много високо.

Макар че понякога пояснява и други думи, наречието спада към групата на глагола (сказуемото) То пояснява главно сказуемото в изречението и играе роля на обстоятелствено пояснение.

Мястото му по отношение на сказуемото не е строго фиксирано. В българския език може да се каже;

Той работи много Той много работи.

Освен наречия-думи съществуват и наречия-изрази. Това са така наречените адвербиални (наречийни) изрази: горе-долу, на всяка цена, в никакъв случай.

Малка част от наречията в българския език са оригинални (първични, непроизводни).Такива са например: тук, там, вътре, вън, много и др

По-голяма част от наречията са образувани от други думи (имена и глаголи). Например:

а) от форми за среден род на прилагателни имена: здраво, силно, странно:

6) от «вкаменени» форми на стар местен падеж на прилагателни имена: добре, зле, твърде.

В) от подобните форми на прилагателни имена: юнашки, мъжки, майсторски.

г) от «каменени» форми на стар творителен падеж на прилагателни имена: тихом, скритом. слепешком;

д) от членувани форми на прилагателни от женски род: здравата, слепешкота.

е) от «вкаменени» форми на стар местен падеж на съществителни имена: горе, утре, лете.

ж) от «вкаменени» форми на стар творителен падеж на съществителни имена: денем, нощем, редом,

з) от «вкаменени» форми на стар винителен падеж на съществителни имена; днес. сутрин, зимъс.

и) от «вкаменени» форми на стар родителей падеж на съществителни имена; довечера, снощи, вчера:

к) от числителни редни имена: първо, второ, трето:

л) от числителни бройни имена: веднъж, дваж. триж; двойно, тройно, петорно.

м) от глаголи: тичешком, лежешжом, стоешком; тичешката, лежешката. стоешката; кажи-речи. иди-дойди:

н) от деепричастия: тичайки, лежейки, стоейки.

Произведените наречия от местоимения се наричат местоимении наречия. Те служат за замяна на други наречия или изрази

Към повечето от тези основни местоименни наречия представени в таблицата, може да се прибавят предлози: оттук, отсега, откъде, откога, откак, откъдето, откакто. отколкото и т.н.

По семантика (значение, смисъл) наречията се подразделят на различни групи. Те биват:

наречия за начин добре, зле, приятно, тихо, бързо, бавно, силно, мъжки, майсторски, така, иначе, как, колко, някак, никак, всякак:

наречия за време днес, нощес, сега, вчера, утре, есенес, лятос, кога, когато, някога, никога, всякога.

наречия за място горе, долу, назад, напред, наляво, надясно, тук, там, къде, където, някъде, никъде, всякъде.

наречия за количество много, малко, кратко, често, рядко, веднъж, дваж, двукратно, двойно, колко.

Наречията за начин и някои наречия за количество може да се степенуват.

приятно, по-приятно, най-приятно; силно, по-силно, най-силно; много, по-много, най-много; така. по- така. най-така

Една голяма серия от наречия служат за изразяване на мнение и на отношение (т нар модализатори). Например

наречий за питане къде. как. кога. дали. нали. защо: наречия за потвърждение да. разбира се. сигурно, непременно, несъмнено, без съмнение.

наречия за отрицание' не. никъде, никога, никак. в никакъв случай, съвсем не:

наречия за предположение вероятно, навярно, мо­же би. като че ли. сякаш:

наречия за съмнение, съмнително, малко вероятно, надали, едва ли',

наречия за пожелание: до. дано. нека наречия за съпоставяно сравнително, относител­но. в сравнение с. по отношение но.

наречия за обобщение и токо. следователно, в зак­лючение.

Има и наречия, които играят роля на връзка и коорди­нация (т нар нарочия конектори) Такива са например: после. след това. също така. впрочем, прочее, фактически и 9Р

 


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.009 сек.)