 |
АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция
ПРИТЕЖАТЕЛНИ И ВЪЗВРАТНО ПРИТЕЖАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Притежателните местоимения са думи които показват притежание на някого или на нещо от някого или от нещо Следователно, при употреба на притежателни местоимения може да се говори за притежател (лице или предмет) и притежавано (лице или предмет)
Книгата е моя Книгата о твоя Книгата е на Пламен Книгата е негова
Притежателните местоимения, които се употребяват заедно със съществителното име приличат много на прилагателни имена, особено на относителни прилагателни имена за притежание или принадлежност Сравнете
градски площад, площад на града и негов площад
чичов син, син на чичо и негов син
лелина дъщеря, дъщеря на леля и нейна дъщеря
Притежателните местоимения, които се употребяват самостоятелно без съществително име са истински местоимения. Те заместват някакво име или група от имена с които си изразява притежание и които вече са споменати. Например
Казах моето мнение Какво е твоето? (замества твоето мнение)
Ако вземаш чантите, вземи и моята (замества моята чанта)
Вземи чантата на Пламен. Вземи неговата и моята (замества чантата на Пламен и моята чанта)
Притежателните местоимения се изменят по число, лице и род. Те също имат дълги и кратки форми. Кратките форми са еднакви с тези на личните местоимении в дателен падеж Дългите форми може да се членуват
Както бе вече казано, при притежателните местоимения се прави разлика между притежател и притежавано.
Кратките форми на притежателните местоимения нямат собствено ударение.Те са енклитики и затова никога не стоят в началото на изречението.Формите за Второ лице множествено число се употребяват и като форми за учтивост. В такъв случай те се пишат с главни букви (Ваш, Ваша, Ваше,Ваши, Ви).
| притежатели | пълни форми (съгласуващи се с притежаваните предмети) | кратки форми (несъгласуващи се) | |||||
| брой | лице | род | единственно число | множественно число | |||
| мъжки род нечленувана членувана | женски род нечленувана членувана | среден род нечленувана членувана | |||||
| един притежател | 1. 1. 2. 2. 3. 3. 3. 3. 3. 3. | - - - - м. м. ж. ж. ср. ср. | мой моя(т) твой твоя(т) негов неговия(т) неин нейния(т) негов неговия(т) | моя моята твоя твоята негова неговата нейна нейната негова неговата | мое моето твое твоето негово неговото нейно нейното негово неговото | мои моите твои твоите негови неговите нейни нейните негови неговите | ми ти му и му |
| много притежатели | 1. 1. 2. 2. 3. 3. | - - - - - - | наш нашия(т) ваш вашия(т) техен техния(т) | наша нашата ваша вашата тяхна тяхната | наше нашето ваше вашето тяхно тяхното | наши нашите ваши вашите техни техните | ни ви им |
| Възвратнни притежателни местоимения (за притежатели за всички лица и числа) | свой своя(т) | своя своята | свое своето | свои своите | си |
Пълните форми на притежателните местоимения се членуват по следния начин:
1. Притежателните местоимения от мъжки род мой и твой се членуват, като на мястото на й се поставя определителният член -ят или -я (мой – моят, моя; твой - твоят, твоя). При всички останали притегателни местоимения от мъжки род се прибавя едно и пред определителния член (негов - негови - неговият, неговия; неин -нейни - нейният, нейния; наш - наши - нашият, нашия; ваш- ваши - вашият, вашия). При членуване на притежателното местоимение техен има и удължаване с и. и изпадане на краесловното е (техен – техни - техният, техния).
Разграничаването между формите, членувани с пълен и кратък член в мъжки род, е същото, както при съществителните и прилагателните в писмена реч (с пълен член, когато се отнася към подлога или сказуемното определение).
2. Притежателните местоимения от женски род се членуват с определителния член -та (моя - моята, твоя -твоята, негова - неговата, нейна - нейната, наша - нашата. ваша - вашата, тяхна - тяхната).
3. Притежателните местоимения от среден род се членуват с определителния член -то (мое - моето, твое -твоето, негово - неговото, нейно - нейното,наше - нашето. ваше - вашето, тяхно - тяхното).
4. Притежателните местоимения в множествено число се членуват с определителния член - те (мои - моите, твои - твоите, негови - неговите, нейни - нейните; наши - нашите, ваши - вашите, техни - техните)
ВЪЗВРАТНИ МЕСТОИМЕНИЯ
Възвратните местоимения биват лични и притежателни.
Възвратното лично местоимение "възвръща" (насочва) действието към самия извършител. Например: Храня се. Храня себе си. КазВам си. Казвам на себе си.
Възвратното притежателно местоимение "възвръща" (насочва) притежаваното към самия притежател. Например: Той взема своята чанта. Той взема чантата си.
Кратките форми се и си са енклитики. С тях се образуват и възвратни глаголни форми: мия - мия се, мисля -мисля си.
Кратката форма на възвратното притежателно местоимение няма собствено ударение. Тя е енклитика.Пълните форми на възратното притежателно местоимение се членуват с определителния член -ят, -я; -та, -то: -те:
свой - своят, своя
своя - своята
свое – своето
свои - своите
В първо и второ лице е еднакво възможна употребата както на обикновено, така и на възВратно притежателно местоимение. Това не води до промяна на смисъла. Например:
Аз обичам моята жена = Аз обичам своята жена.Ти обичаш твоята жена = Ти обичаш своята жена.
В трето лице употребата на възвратното притежателно местоимение зависи от смисъла. Съвсем различно нещо означават изразите: Той обича своята жена. и Той обича неговата жена. Той обича жена си. и Той обича жена му.
УПРАЖНЕНИЯ
Поиск по сайту: