АвтоАвтоматизацияАрхитектураАстрономияАудитБиологияБухгалтерияВоенное делоГенетикаГеографияГеологияГосударствоДомДругоеЖурналистика и СМИИзобретательствоИностранные языкиИнформатикаИскусствоИсторияКомпьютерыКулинарияКультураЛексикологияЛитератураЛогикаМаркетингМатематикаМашиностроениеМедицинаМенеджментМеталлы и СваркаМеханикаМузыкаНаселениеОбразованиеОхрана безопасности жизниОхрана ТрудаПедагогикаПолитикаПравоПриборостроениеПрограммированиеПроизводствоПромышленностьПсихологияРадиоРегилияСвязьСоциологияСпортСтандартизацияСтроительствоТехнологииТорговляТуризмФизикаФизиологияФилософияФинансыХимияХозяйствоЦеннообразованиеЧерчениеЭкологияЭконометрикаЭкономикаЭлектроникаЮриспунденкция

Членувайте съществителни имена, къде е необходимо

Читайте также:
  1. I. Данный объем заданий необходимо выполнить к 23.10.15
  2. II. Данный объем заданий необходимо выполнить к 28.10.15 (стихи наизусть – к 02.11.15)
  3. IV. Вторичный (подробный) осмотр пострадавшего и при необходимости
  4. В истории этой кодификации необходимо различать три эпохи.
  5. В профилактике также необходимо выявлять и лечить заболевания, способствующие развитию атеросклероза, таких как гипертоническая болезнь и сахарный диабет.
  6. Во всех ли случаях необходимо выполнять проверку условий I группы предельных состояний?
  7. Вопрос 17. Что необходимо выполнить перед началом работ с переносными электроинструментами и светильниками, ручными электрическими машинами?
  8. Воспитательная работа как необходимое условие становления личности
  9. Вставьте, где необходимо, пропущенные разделительныеъиь.
  10. Вставьте, где это необходимо, пропущенные буквы, образуя формы рода имен существительных.
  11. Выберите предложения, которые необходимо поставить в Present Continuous
  12. Выражение долженствования, обязанности, необходимости

П. Куелю.

Веднъж някакъв селянин____ почукал силно на врата____ на един манастир____. Когато вратар____ отворил, той му подал прекрасн____ грозд____.

- Отче, това е най-хубав____ грозд____ от мое____ лозе____. Дойдох да го подаря.

- Благодаря ти! Веднага ще го занеса на игумен____, той ще се зарадва на подарък____.

- Но аз го донесох за теб!

- За мен? Но аз не заслужавам такъв красив____ дар____ на природа____.

- Винаги, когато съм чукал на тази врата____, ти си ми отварял. Когато имах нужда от помощ___, понеже реколта____ ми беше съсипана от суша_____, ти всеки ден____ ми даваше парче ____ хляб____ и чаша____ вино____. Искам този грозд____ да ти даде малко от любов____ на слънце_ ___, от красота____ на дъжд____ и от Божие____ чудо____.

Вратар____ сложил грозд____ пред себе си и цяла сутрин____ му се възхищавал, защото той наистина бил красив____. Поради това решил да занесе подарък____ на игумен____, който винаги го бил насърчавал с мъдри____ думи____.

Игумен____ се зарадвал на грозд____, но се сетил, че един____ от монаси____ е в манастир_А___ е болен, и си помислил: „Ще му занеса грозд____. Кой знае, може пък това да внесе радост ____ в живот____ му."

Грозд____ обаче не останал дълго____ време____ в килия____ на болн___ монах____, който на свой ред____ си рекъл: „Готвач____ се грижи за мен, носи ми най-хубаво____, което има за ядене____. Сигурен съм, че много ще се зарадва на грозде____." И когато готвач____ се появил на обяд____, носейки храна____ на болни____ монах____, той му подал грозд____.

- За тебе е. Ти винаги си в контакт____ с продукти____, които природа____ ни дарява, и най-добре знаеш какво да направиш от това Божие____ творение____.

Готвач____ бил очарован от красив____ грозд____ и го показал на помощник____ си. Грозд____ бил толкова съвършен, че никой не можел да го оцени по-добре от клисар____, който пазел дарохранителница____ и когото мнозина____ от монаси____ в манастир___ смятали за свят човек____. Клисар_ ___ на свой ред подарил грозд____ на най-млад____ послушник______, за да му покаже Божия____ намеса и в най-дребни____ неща____ от Сътворение____. Когато послушник____ поел грозд____ в ръце____, сърце____ му се изпълнило с неземно____ блаженство____, тъй като никога не бил виждал толкова красив____ грозд____. Сетил се за ден____, в който за пръв път____ дошъл в манастир____, и за монах____, който му отворил врата____; именно този жест___ му позволил днес да е сред общност____ от хора_____, умеещи да ценят чудеса____.

И тъй, малко преди да се свечери, той занесъл грозд____ на вратар____.

- Заповядай, да ти е сладко! Прекарваш по-голяма____ част_____ от време____ сам тук, грозде_ ___ ще те освежи.

Вратар_ ___ разбрал, че този дар____ наистина е бил предназначен за него, с наслада изял зрънца____ му и заспал щастлив. По този начин кръг____ бил затворен; кръг____ от щастие____ и радост____, който винаги се образува около човек____, осъществил контакт____ с Енергия____ на любов____.


ПРИЛАГАТЕЛНО ИМЕ

Прилагателното име е част на речта, с която се означават (но не назовават) статични признаци, белези, качества или свойства на явленията, назовани със съществителни имена. Прилагателното име е дума, която не означава отделно понятие, а винаги едно общо понятие със съществителното име, което пояснява. При това то винаги стеснява обема на понятието, превръща го от родово във видово: жълто знаме, червено знаме, зелено знаме, синьо знаме са видови понятия по отношение на родовото понятие знаме;

български език, руски език, френски език са видови понятия по отношение на родовото понятие език.

Прилагателните имена обикнобено се употребяват заедно със съществителни имена, откъдето идва терминът за назоваването им – имена, които “се прилагат” към други имена.

Латинският термин за прилагателно име е adjectivum.

Прилагателното име е част на речта, която се характеризира от морфологичните категории число, род, членуване и степенуване (само при качествените прилагателни).

Под признаци, качества, свойства, белези на явленията се разбира:

- форма: кръгъл, четвъртит, овален, цилиндричен, пирамидален, продълговат, кълбовиден, пръчковиден;

- време: годишен, днешен, вчерашен, зимен, летен, майски, вековен, ланск;.

- цвят: червен, зелен, жълт, жълтеникав, кафяв, син, черен, бял, белезникав, жълтозелен;

- физически белези: твърд, здрав, мек, корав, гъвкав, крехък, чуплив, устойчив;

- физиологични състояния: болен, здрав, гладен, жаден, сънлив, бодър, жив, мъртъв;

- душевни характеристики: добър, лош, смел, страхлив, див, щедър, храбър, горд, зъл, подъл, честен, жесток, кротък, мил;

- интелектуални характеристики: умен, глупав, находчив, комбинативен, мъдър, съобразителен, разсъдлив;

- двигателни характеристики: бърз, бавен, муден, туткав, флегматичен, скоростен, стремителен, активен, пасивен;

- сетивни възприятия: сладък, горчив, кисел, солен, тръпчив, лют, топъл, студен, хладен, горещ, сух, мокър, влажен, гладък, грапав, остър, тъп, тих, шумен, звучен, пронизителен, миризлив, вонящ, ароматен;

- произход: стъклен, железен, метален, леден, книжен, конски, овчи, свински, винен, гроздов, сливов, керамичен;

- принадлежност: български, руски, френски, бащин, майчин, лъвски, лъвов, златарски, овчарски;

- място: бургаски, кюстендилски, селски, градски, горски, средногорски, край–

морски;

- пространствени отношения: горен, долен, ляв, десен, външен, вътрешен, страни-чен, периферен, допирен;

- поредност: последен, последователен, предишен, следходен, предходен;

- предназначение: аптечен, вагонен, жетварски, лекарски, ученически, студент-ски, обувен;

- общи отношения: зависим, подобен, обратен, противоположен, аналогичен, подвластен, същ, друг; и др.

Основните лексико-граматични разреди при прилагателните имена са качествени и относителни прилагателни, като в рамките на относителните може да се обособят и по-малки групи.

Качествените прилагателни имена означават първични, естествени и постоянни характерни белези на явленията, които не зависят от отношенията им с други явления.

Те изразяват качествените характеристики непосредствено чрез своята лексикална основа. Такива прилагателни имена са: бял, зелен, червен, прав, голям, широк, сух, сладък, кисел, тънък, бос, сляп, добър, лош, храбър, смел и т.н. В повечето случаи са непроизводни думи, но може да бъдат и непроизводни, например тъжен (от тъга), страхлив (от страх) и др.

Най-важните лексико-граматични особености на качествените прилагателни имена са:

А) В огромното си мнозинство те могат да се степенуват, например добър – по-добърнай-добър; лош – по-лош – най-лош; малък – по-малък – най-малък и т.н. Не е възможно да се степенуват качествените прилагателни, означаващи цветове – бял, червен, зелен, жълт, син и т.н., както и някои други, например бос, кух, сляп, жив.

Б) От тях може да се образуват други прилагателни, които изразяват оттенъци на качеството, сигнализирано от основното прилагателно, например добър – добричък, мил – миличък, тесен – тесничък, зелен – зеленикав, син – синкав, груб – грубоват, тънък – тънкуляв, дебел – въздебел, черен – възчерен, мил – премил, добър – предобър и т.н.

В) От тях може да се образуват наречия на –О, -Е, например силен – силно, хубав – хубаво, смел – смело, добър – добре, зъл – зле, бърз – бърже и т.н.

Г) От тях може да се образуват съществителни имена чрез различни лексикални морфеми, например смел – смелост, бодър – бодрост, храбър – храброст, хубав – хубавец, дълбок – дълбочина, висок – височина, широк – широчина, червен – червенина, зелен – зеленина, син – синина, остър – острота, добър – доброта, весел – веселие и т.н.

Д) Голяма част от тях могат да образуват антонимни двойки, например добър – лош,

смел – страхлив, висок – нисък, широк – тесен, дебел – тънък, силен – слаб, мокър – сух, гъст – рядък, прав – крив, дълъг – къс, остър – тъп и пр.

Относителните прилагателни имена означават признаци, белези, свойства на явленията, които произтичат от връзките им с други явления. Става дума за отношения между явления, означени с имена, откъдето произлиза и терминът за назоваването им – относителни. Тези отношения може да бъдат доста разнообразни. Например дървен стол = стол от дърво, железен лост = лост от желязо, горски ягоди = ягоди от гората, полски цветя = цветя от полето, български език = език на българите, превозно средство = средство за превоз, сестрин син = син на сестра, кюстендилски сливи = сливи от Кюстендил и т.н.

Най-съществените лексико-граматични особености на относителните прилагателни имена са:

А) Винаги са производни думи, докато огромна част от качествените са непроизвод-ни. Образуват се най-често от съществителни имена чрез лексикални мирфеми,например лято – летен, зима – зимен, дърво – дървен, гора – горски, село – селски, лекар – лекарски, мисъл – мисловен, дъжд – дъждовен и др.

Б) Не се степенуват, тъй като изразяваното отношение не може да има степени – то или съществува, или не съществува, например дървеният стол не може да бъде по-дървен или най-дървен.

В) Всички прилагателни имена мозе да бъдат съгласувани определения в изречение-то, но само относителните се заместват от несъгласувани определения, образувани от предлог + съществително име, от което произлиза относителното прилагателно, например копринена риза = риза от коприна, зимна вечер = вечер през зимата и т.н. Съвсем малка част от тях не могат да намерят предложно съчетание като сполучлив еквивалент, например пролетни надежди.

Г) При преносна употреба относителните прилагателни имена могат да преминават в качествени, например дървен стол (относително), но дървена глава (качествено, би могло даже да се степенува – Твоята глава е по-дървена от моята); но железен харак-тер; змийска отрова, но змийски характер и т.н.

В рамките на относителните прилагателни имена може да се обособят две самостоя-телни групи: притежателни прилагателни имена и поредни количествени прилагателни имена.

а) Притежателните прилагателни имена сигнализират признака “лична принадлежност”. Обикновено те са образувани с лексикалните морфеми –ОВ и –ИН, например братов, вуйчов, чичов, Петров, Иванов, бащин, лелин, мамин, Неделкин, Иванкин и др.

б) Поредните количествени прилагателни имена (т. нар. редни числителни имена).

В съвременния българси език към прилагателните имена се причисляват и някои стари причастия:

а) Старото сегашно страдателно причастие, образувано с морфемата –М, например:

любим, търпим, нетърпим, поносим, непоносим, видим, невидим, уловим, неуловим, разбираем, неразбираем и пр. Има обаче специалисти, които констатират, че това при-частие отново проявява продуктивност и се възстановява в съвременния български език.

б) Старите сегашни деятелни причастия горещ, вонещ, същ, могъщ.

в) Старите минали деятелни причастия – бивш, печеливш, потърпевш.

г) Има учени, които отнасят към прилагателните имена и някои минали свършени деятелни причастия на Л и минали страдателни причастия на Н, Т като гнил, грохнал, заспал, загледан, наранен и т.н.

 


1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 | 32 | 33 | 34 | 35 | 36 | 37 | 38 | 39 | 40 | 41 | 42 | 43 | 44 | 45 | 46 | 47 | 48 | 49 |

Поиск по сайту:



Все материалы представленные на сайте исключительно с целью ознакомления читателями и не преследуют коммерческих целей или нарушение авторских прав. Студалл.Орг (0.005 сек.)