Попълнете празните места с необходимите предлози. В кои изречения можете да употребите повече от един предлог?

Днес се разходихме.... езерото. Илия живее.... паметника на Левски. Корабът се движеше.... реката. Отдавна не съм бил.... леля си. Животът е пълен.... радости. Добре се представи.... комисията. Мария се омъжи.... Стоян. Доброто възтържествува.... злото. Потърсих те.... 4 и 5 часа. Птиците отлитат....юг.... септември. Имаш коси.... злато. Говорих.... Методи.... новия филм. Погледни се.... огледалото, което е закачено.... стената. Остани още малко.... мене. Винаги го заварвам наведен.... книгите………..гуша потънал.... работа. Той е лекар.... професия,

но артист.... душа. Стоеше.... прозореца и сърдито гледаше.... очилата. Направих проучване.... развитието.... българската държава. Иди залата, там.... те чака Яна. Рисувам.... акварел и само.... картон. Чух шум.... стъпки.... вратата. Стоеше.... картината и.... интерес я разглеждаше. Беше студено, а излезе.... риза и.... палто. Виновен беше Калоян, а наказаха.... него Боян. Не се възгордя.... похвалите. Ще говоря.... Петър.... твоя проблем. Вървеше.... гърба ми и си мърмореше нос. Вървеше.... парка. Видях го да тича.... трамвай. Проявявам интерес.... книгите.... Вазов. Поставете масата.... леглото и прозореца. Кучето се въртеше.... мене, а после се скри.... масата. Страх ме е.... учителя.... история. Стаята не се дава.... наем. Ще дойда.... 5 минути. Събудих се.... сън.... в часа. Пиесата е слаба.... критиката. Реализирането идеята се постига.... диалога. Тази работа не е.... силите ми. С творчеството и той се бореше.... консерватизма.... изкуството. Творчеството му е.... влияние.... модернизма. Яна е висока.... ръст. Отивам.... гости.... Владо. Облечи си сакото.... пуловера. Ела празниците. Добре се чувствувам.... природата. Не мога да говоря лошо.... приятелите си. Никога не съм бил.... тебе.

11. Отговорете на въпросите:

1.Имате билет за кино. Сега е 8 часът. Вие сте пред киното. Къде влизате? —

2. Вие сте в института. Сега е 1 часът. Лекциите свършиха. Какво правите? —....

3. Вие чакате асансьора. Той идва. Къде влизате? —....

4. Вие чакате асансьора. Той идва. Къде се качвате? —....

5. Вие имате лекции. Къде отивате? —....

6. Имате билет за кино. Къде отивате? —....

7. Боян има рожден ден. Той Ви кани. Къде отивате? —....

8. Асен има много време. Той отива в центъра. Къде се разхожда той? —....

9. Яна е свободна. Тя отива в парка. Къде се разхожда тя?...

10 Цветков върви направо, а после завива. Накъде завива той?...

11. Асансьорът се движи към петия етаж. Накъде се движи? —...

12. Лифтът слиза към София. Накъде се движи? —....

13.Калина излиза от института на улицата. Къде върви тя? —...

14. Тя върви по улицата. Там има много магазини. Къде мйнава тя? —...

15. Вие сте на единия тротоар, а виждате Яна на другия. Искате да говорите с нея. Какво правите?—

16. Пред Мавзолея има площад. Вие сте от едната страна на площада, а Мавзолеят е от другата. Какво трябва да направите, за да отидете до него?—....

17. Цветков пътува за Пловдив. В каква посока се движи той?—...

18 Те отиват на Централната тара. В каква посока се движат?—...

19. Светофарът свети червено. Боян спира. Къде спира той?-...

20 Трамваят спира. Къде слизате?—....

21. Вие чакате на спирката. Трамваят идва. Какво правите?—...

22. Вие много обичате да ходите пеш из планината. Къде се качввате в неделя?—....

23. Иван Димитров живее в провинцията, но често има работа в София. Какво прави той?—....

12. Попълнете празните места с подходящи предлози:

1. Яна всеки ден излиза.... къщи рано.

2.Джим върви....булевард, после завива....и стига....първи блок.

3. Калина и Росица искат да отидат.... цирк. Сега отиват.... цирка за билета.

4. Утре вечер майката на Асен ще дойде....Търново;.. София.

5- Луис тръгва.... центъра, разхожда се... много, минава.... магазините и после се връща.... къщи.

6. На връщане той минава.... «Александър Невски», после минава направо.... градинката, завива...и стига.. спирката.

7…….. аерогарата.... Орловия мост се пътува 10 минути

8. Боян се качва.... Витоша... пътеката, а не... лифта.

9. Обикновено Боряна пътува.... трамвай.... института

10. Слизате....втората спирка, тръгвате....улицата, завивате.... паметника и стигате.... площада.

11. Яна винаги тръгва.... лекции навреме.

12. Колата се движи....града с намалена скорост.

13. Петров се качва....тролея и пътува с него....булевард «Витоша».

14, Аз минавам... подлеза и излизам.... него пред хотел «Балкан».

15. Туристите вървят бавно.... града.

13. Напишете изреченията, като употребите един от посочените в скоби предлози:

1. Боян много обича да пътува (в, из, през) България.

2. Борислав всяка сутрин минава (през, под, по) подлеза.

3. Винаги ли тръгвате (по, от, в) общежитието навреме?

4; Братьт на Яна често идва (при, от; до) провинцията.

5.Когато го видях, той вървеше бавно (из, по, на) алеята.

6.Видях, че Крум се качва (с, в, от) едно такси.

7. Колата се движи (по, из, край, през) модерни жилищни блокове.

8.Те се качват (по, на, в) петия етаж, после слизат(с, на, в) партера, излизат (на, от) блока и тръгват (по, към, през) спирката.

9. Ние завиваме (към, край, по) ъгъла, вървим (из, на, по) тротоара и стигаме (край, на, до) поликлиниката.

10. Асен се разболя и отиде (в, при, на) преглед (на, при) лекаря.

11. Калина се качва (на, по, в) стьлбите на втория етаж, тръгва (в, по, край) коридора, минава (към, до, край) лекарския кабинет и влиза (в) стаята.

12.(В, по, из) тротоарите вървят хора (на, из, по) центъра се движат коли, а (в, на) кината и театрите влизат много младежи.

13.Аз винаги пътувам (до, с, за) трамвай (в, от, до) университета.

14. Работете по модела:

Модел: На булевард «Руски» от Университета до ЦУМа има един паметник и две пресечки..

Обяснете на един господин как да отиде от Университета до ЦУМа.

Тръгвате по булеварда, минава те край паметника, минавате две пресечки и стигате до ЦУМа.

1. От хотел «Плиска» до Университета има пет спирки на автобус № 80. Обяснете на един господин как да отиде от хотел «Плиска» до Университета....

2. От Института за чуждестранни студенти до Орлов мост има 6 спирки на трамвай № 4. Обяснете на един студент как да отиде до Орлов мост....

3. Кино «Сердика» се намира на площада, кадете е паметникът на Васил Левски. От института до киното има 8 спирки на трамвай №4. Обяснете на една студентка как да отиде до киното....

4. Вие сте в ЦУМ. Искате да отидете пеш до Университета и да минете край храм Александър Невски. Откъде минавате?..

15. Попълнете празните места с подходящи предлози:

1. Яна се качва …………………. трамвая.

2. Ние слизаме …………….. автобуса …….третата спирка.

3. Джим минава ………….. паметника, завива наляво и тръгва ………… улица.

4. Яна и Боян отиват ………….. кино.

5. Те минават …………… подлеза, излизат ………. него и стигат ……… кино «Изток».

16. Изберете верния предлог или наречие:

1) На спирката

- Извинете, кой трамвай да взема (към, за, през) гарата?

-Единицата, но тя върви (от, на, през) центъра и е много бавна. Ако бързате, качете се (за, от, на) автобус № 74. Той спира (към, през, на) същото място, точно (по, към, пред) гарата.

2) В автобуса.

-Извинете, (край, до, на) коя спирка да сляза (в, за, към) гарата?

-Може и на тази, но трябва да продължите (зад, до, по) булеварда, да завиете (от, край, в) паркинга и ще стигне (пред, до, за) гарата. Но на следваща спирка е по-близо. Само трябва да минете (през, за, към) подлеза и излизате точно (от, пред, из) гарата, или, ако не си качете (по, за, с) стълбите, влизате направо (край, в, от) самата гара.

3) На информацията

- Извинете, къде мога да сикупя билет (на, за, в) бургаския влак?

Трябва да слезете (през, под, на) долния етаж. Касите се намират (напред, отвън, вдясно от) стълбите.

4) На касата

-Един билет за бургаския влак.

-(За, в, при) къде ще пътувате?

- А-а... (на, до, край) Айтос.

- Но този влак е експрес и не спира (до, при, на) Айтос. След половин час (към, на,за) Бургас заминава бързият влак. Той спира.

5) Вкъщи

- Здравей, миличка. Как си? Искаш ли да се поразходим, да излезем малко (в, от, за) къщи?

- Току-що се връщам (в, на,от) работа. И къде да се разхождаме в тоя час?

- (Из, към, през) града, (при, по, до) улиците. Знам, че обичаш.

- Да, но сега всичко живо е тръгнало (отвътре, назад, навън), (в, по, на) магазините, (из, на, по) разходка...

- Не можем все да стоим (от, за, в) къщи. Хайде, ще те заведа (до, на, в) кино, после (при, на,за) ресторант...

- А не може ли да започнем с ресторанта...

Разбира се. На жена не се отказва.

17. Попълнете с необходими предлози:

Сутрин за работа.

Градовете се създадени от човека. Транспорът – също. Но какво значи да пътуващ … един голям град? Като нормален човек всеки ден ходиш … работа. И, разбира се, за да не закъснееш, тръгваш … къщи рано. И проблемите започват …. Искаш да се качиш … асансьора, но той точно този ден е спрял … първия етаж. Нищо! Слизаш … стълбите. На излизане …блока някое мило кученце решава да мине…вратата точно преди тебе и ти се чудиш как да го заобиколиш. Излизаш…улицата и с усмивка се опитваш да миенш…останалите кучета – яскаш всички от квартала се разхождат…вашата градинка. После доволен тръгваш............. спирката, но там се озоваваш............ още по-голяма група – този път хора. Стоят......... спирката и чакат «Негово Величество Трамвая» да пристигне и................ тях. И след като доста си почакал и ти, поглеждаш пак надолу и виждаш, че твоят транспорт се движи...... тебе...... булеварда, тежко и бавно като министр. Той спира..................... вашата спирка и веднага................. тротоара.............. него тръгва цяла армия кандидати да се качат. Окупират го, решени на всичко, но скоро разбират, че не само никой не може да влезе вътре, но и никой не може да излезе. Отвътре се чува: «Моля Ви се, слизам................ тази спирка». Трамваят тръгва без тебе и ти си пожелаваш: «Приятна работа».

18. Попълнете с необходими предлози:

1. Той мина........ паметника и влезе................... гардината.

1. Моля да бъде прехвърлен.............. Икономическия институт..... Софийския университет!

2. Моля да ми разрешете да замина................. Гърция.

3. Минавам................... Софийския университет.

4. Пристигаме.................. Института.

5. Влакът спря.................. гарата.

6. Качете се...................... автобуса.

7. Често ходя......................... кино.

8. Утре няма да ходя.......................... лекции.

9. Те вървят....................................... улицата.

19. Попълнете с необходими съюзи

1. Мечката подушва човека….. не го изяжда.

2. Другарите върявт на гората ….. разговарят.

3. Корените на учението са горчиви …… плодове са сладки.

4. Мечката не вижда човека на дървото …… тръгва към другия на пътя.

5. Днес …… вали дъжд …… духа вятър.

6. През лятото дните са дълги …… през зимата са къси.

7. Този часовник работи добре ….. избързва …… остава назад.

8. Довечере ще уча английски език …… ще отида на концерт.

9. Ще дойда у вас …… ще ти телефонрам.

10. Момчето е сериозно болно …… ще оздравее.

20. Преведите изречения и напишете пропуснатите подчинителни съюзи.

1. …… можеш, премести този шкаф до другата страна.

2. …… нямаш важна работа, ела с мен на разходка.

3. Телефонните разговори се заплащат с 50% намаление,……се провеждат вечер след 21 часа.

4…… можех да дойда, нямаше да се колебая нито миг, но, за съжаление, имам много работа. …… не знаете откъде трябва да минете, ще ви покажа.

5. Видиш…… щъркел, да знаеш, че е дошла пролетта.

6……ме няма, остави ме бележка на вратата.

7. Шофьорът на таксито каза, че ще ме вземе само…… си платя и обратния път.

21. Попълнете с необходими предлози:

1. Той мина........... паметника и влезе.................. гардината.

2. Моля да бъде прехвърлен.......... Икономическия институт... Софийския университет!

3. Моля да ми разрешете да замина.............. Гърция.

4. Минавам................... Софийския университет.

5. Пристигаме.................... Института.

6. Влакът спря...................... гарата.

7. Качете се..................... автобуса.

8. Често ходя....................... кино.

9. Утре няма да ходя...................... лекции.

10. Те вървят.................................. улицата.

22. Попълнете с необходими предлози:

Хотел „България" е............... булевард „Руски^”. — Ханс пътува.......... Берлин. — Работникът бърза................... работа. — Жената влиза................ магазина.— Тя се качва................. тролея. — Тролеят спира................... университета. — Влакът тръгва............ гарата. — Всеки ден пътувам................ общежитието............... града.— Миньорът се връща............. работа.

23. Составете изречения с глаголи:

отивам, връщам се, минавам, пътувам, пристигам, качвам се, слизам, тръгвам, вървя, излизам, влизам, бързам, ходя.

24. Попълнете с необходими глаголи с предлози:

1. Днес Росица и Пламен... гости.

2. Ти в колко часа... училище?

3. До центъра на града аз... тролей.

4. Понякога аз и моята братовчедка... Цирка на булевард «Вернадски».

5. В неделя искаме да... най-близкия парк да се поразходим.

6 Настя... хола и включва телевизора.

7. Майката на Росица обича да... опера.

ГЛАГОЛ

■ Глагольт е дума, която означава действие, извьршвано или изтьрпявано от някое лице, от някакьв предмет.

Ученикьт чете. Книгата падна. Ученикьт бе изпитан. Книгата бе прочетена.

■ Глагольт може сьщо да означава поведение или сьстояние на някое лице.

Ученикьт благодари. Ученикьт мьлчи. Ученикьт седи. Ученикьт спи.

ГЛАГОЛИ ОТ НЕСВЬРШЕН И СВЬРШЕН ВИД

Вьв врьзка с вьзможността да представят действието в незавьршен или в завьршен вид глаголите в бьлгарския език биват глаголи от несвьршен вид и глаголи от свьршен вид. Това е една от най-важните особености на бьлгарския глагол, както и на глагола в другите славянски езици.

ГЛАГОЛИТЕ ОТ НЕСВЬРШЕН ВИД показват действието в развитие, без вьтрешна завьршеност (чета, пиша, работя).

ГЛАГОЛИТЕ ОТ СВЬРШЕН ВИД показват действието в неговата цялост и вьтрешна завьршеност (прочета, напиша, изработя).

С помощта на представки и наставки може да се образуват глаголи от различен вид. Например:

чета (несвьршен вид) прочета (свьршен вид) седя (несвьршен вид) седна (свьршен вид)

Така се получават двойки глаголи, които се наричат видови двойки. Представките (те са 17 на брой) и наставката „- н", прибавени кьм глагол от несвьршен вид, играят двойна роля:

внасят нов смисьл или нов нюанс в смисьла на глагола; ^ променят вида на глагола - от несвьршен в свьршен.

ИЗМЕНЕНИЕ НА ГЛАГОЛА

Глаголите в бьлгарския език се изменят по:

• лице

• число

• време

• наклонение

• залог

Това са граматическите категории на глагола.

ЛИЦЕ НА ГЛАГОЛА

ЛИЦЕТО НА ГЛАГОЛА е свьрзано с речевата дейност на лицата, които участват в езиковото общуване.

• ПЬРВО ЛИЦЕ е лицето, което говори или пише.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо за себе си, то си служи с глаголни форми в пьрво лице единствено число (аз работя или само работя). В бьлгарския език не е задьлжително в такива случаи да се употребява личното местоимение.

• ВТОРО ЛИЦЕ е лицето, с което се говори, на което се пише (слушащ, четящ). То е непосредствен участник в комуникацията.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо на сьбеседника си, то си служи с глаголни форми вьв второ лице (ти работиш или само работиш).

• ТРЕТО ЛИЦЕ е лицето, за което двамата си говорят (пишат). То не е директен участник в комуникацията, макар че може да присьства в момента на говоренето като слушател.

Когато лицето, което говори или пише, казва нещо за друго лице или за друг предмет (отсьстващи в непосредствената комуникация), то си служи с глаголни форми в трето лице(той работи или само работи). Третото лице (или предмет) може да бьде от мьжки, от женски и от среден род (той работи, тя работи, то работи).

Пьрвото и второто лице са хора, непосредствени участници в комуникацията. Третото лице, което не участва в комуникацията, може да бьде човек, но може да бьде и всякакво друго сьщество или предмет.

ЧИСЛО НА ГЛАГОЛА

ЧИСЛОТО НА ГЛАГОЛА е свьрзано с числото (броя) на участниците в комуникацията или с числото (броя) на лицата и предметите, за които се говори или пише.

• Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо от името на двама и повече хора, то си служи с глаголни форми в пьрво лице, множествено число.

(ние работим или само работим)

• Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо на двама и повече сьбеседници, то си служи с глаголни форми вьв второ лице, множествено число.

• (вие работите или само работите)

С тази форма говорещото лице може да се обьрне и кьм един сьбеседник, когото не познава или уважава. Това е така наречената учтива форма на глагола. В писмена реч учтивата форма на глагола се означава с главна буква на личното местоимение (Вие).

• Ако говорещото (пишещото) лице казва нещо за други лица или предмети, то си служи с глаголни форми в трето лице, множествено число.

(те работят или само работят)

В бьлгарския език се срещат глаголи, които имат форми само за множествено число (насядаме, налягаме, наставаме).

ВРЕМЕ НА ГЛАГОЛА

Тази граматична категория изразява отношението, в което говорещото лице вьзприема и представя действието спрямо момента на говоренето или спрямо друг допьлнителен ориентационен момент, който предхожда или следва момента на говоренето. В бьлгарския език сьществуват девет глаголни времена:

сегашно време пиша

минало свьршено време писах

бьдеще време ще пиша

минало неопределено време писал сьм

минало несвьршено време пишех

минало предварително време бях писал

бьдеще предварително време ще сьм писал

бьдеще време в миналото щях да пиша

бьдеще предварително в миналото щях да сьм писал

СПРЕЖЕНИЯ

Изменението на глагола по лице, число, време и т.н. наричаме спрежение.

Формите на глагола в тези глаголни времена се образуват от две основи:

• сегашна основа - пиша, пишех, ще пиша;

• минала основа - писах.

За глаголите от трето спрежение глаголната основа, от която се образуват глаголните времена, е една и сьща.

Поради липса на инфинитив в сьвременния бьлгарски език за ОСНОВНА ФОРМА НА ГЛАГОЛА се приема формата за СЕГАШНО ВРЕМЕ, ПЬРВО ЛИЦЕ, ЕДИНСТВЕНОЧИСЛО. С тази си форма глаголите се поставят в речниците.

• ОТ ПЬРВО СПРЕЖЕНИЕ са глаголите, чиято основа завьршва на „Е". чета, четеш, чете

• ОТ ВТОРО СПРЕЖЕНИЕ са глаголите, чиято основа завьршва на „И". работя, работиш, работи

• ОТ ТРЕТО СПРЕЖЕНИЕ са глаголите, чиято основа завьршва на „А" или „Я". искам, искаш, иска; отварям, отваряш, отваря

НАКЛОНЕНИЕ

Наклоненията биват:

• ИЗЯВИТЕЛНО - действието се представя като нещо реално

• ПОВЕЛИТЕЛНО - действието се заповядва, измолва

• УСЛОВНО - действието зависи от дадено условие

• ПРЕИЗКАЗНО - говорещото лице не е било свидетел на действието, а сьобщава за него по думите на друго лице.

ЗАЛОГ

Залогьт показва какво е отношението на подлога кьм действието в изречението. Бьлгарският глагол има два залога: деятелен и страдателен.

• Глагольт е в ДЕЯТЕЛЕН ЗАЛОГ, когато действието се вьрши от глаголното лице (подлога). Всички глаголи в бьлгарския език имат форми за деятелен залог.

• Глагольт е в СТРАДАТЕЛЕН ЗАЛОГ, когато действието не се вьрши от глаголното лице (от подлога), а то понася действието. Не всички глаголи в бьлгарския език имат форми за страдателен залог, а само преходните.

ВИД НА ГЛАГОЛА

Във връзка с възможността да представят действието в незавършен или в завършен виу, глаголите в българския език биват глаголи от несвършен вид и глаголи от свършен вид. Това е една от най-важните особености на българския глагол както и на глагола в другите славянски езици.

Глаголите от несвършен вид показват действието в развитие, без вътрешна завършеност (чета, пиша, работя).

Глаголите от свършен вид показват действието в неговата цялост и вътрешна завършеност (прочета, напиша, изработя) Графически глагол от свършен вид може да се означи с окръжност.

С помощта на представки и наставки може де се образуват глаголи от различен вид Например:чета (несвършен вид) прочета (свършен вид) седя(несвършен вид) седна (свършен вид).

Така за едно и също действие се получават двойки глаголи които се наричат видови двойки.

Представките (те са 17 на брой) и наставката н прибавени към глагол от несвършен вид. играят двойна роля;

а) внасят нов смисъл или нов нюанс в смисъла на глагола.

б) променят вида на глагола - от несвършен в свършен.

Ако към новообразувания с представка или наставката н глагол от свършен вид се прибави наставката –а, -ва, -ава, се получава нов глагол от несвършен вид (прочета - прочитам, напиша - написвам, седна-сядам) Това са така изречените вторични несвършени глаголи Те не се различават по смисъл от глаголите, от които са произведени, а само по вид.

Така за едно действие в българския език се получават по три глагола:

чета - несвършен вид прочета - свършен вид прочитам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

седя - несвършен вид седна - свършен вид, сядам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

пиша -несвършен вид напиша - свършен вид, написвам несвършен вид (вторичен несвършен вид)

Немаркирани по отношение на вида са глаголите с чуждата наставка -ира (абонирам. цитирам, блокирам)

Свършени глаголи се образувут от несвършени с представки и наставка –на

Несвършени глаголи се образувут от свършени с наставки

--а—(я), --ва--, --ава--, --ява--. има и други наставки като --увам-- и --ствувам--, които само в отделни случаи образуват видови двойки.

-а-

се прибавя към свършени глаголи от 1 спрежение и заменя тематичния гласен: приема - приемам, заема- заемам.

Най- често се поставя на мястото на наставка --н--.: пристигна--пристигам.

образуването на голяма част от глаголите се придружава с промяна на коренния гласен, с редуването на е-и, 0-и, е-‘а(я), о-а: постеля-- постилам, събера- събирам, простра-простирам, седна-сядам, легна-лягам, извра-извирам, приложа- прилагам.

съгласен -ж- редуцира в -г-: положа- полагам, разположа- разполагам,предложа-предлагам.

съгласни се редуцират: к-ч, т-щ, д-жд.: пресека-пресичам, платя-плащам, изрека-изричам, пратя-пращам, изградя-изграждам, видя-виждам.

-я- се пибавя към глаголи от 2 спрежение: уловя-улавям, изгоря-изгарям, наситя- насищам.

-ва- заменя наставки -а- и -н- от свършен глагол: втикна- втиквам, смигна-смигвам, прекъсна- прекъсвам, опаря- опарвам, окъсам-окъсвам. - това е вторично образуване тъй като свърш гл. е производен отдруг несвършен. Могат да се образуват и от непроизводнисвършени гл.: дам-давам. Наставката се прибавя към глаг. от 3 спреж.: тръгна- тръгвам, пламна-пламвам,прегазя-прегазвам, раскъсам- раскъсвам, накарам-накарвам.

редуцират се ч-с, и ж-з: накажа-наказвам, просмуча-просмуквам.

-ава-, -ява- се прибавя към гл. от 1 и 2 спрж.: отзова- отзовавам, изрева -изревам, пожелая- пожелавам, узная-узнавам.

към гл. от 2 спрж.се прибавя --ява- когатоте имат в основата си мек съгласен: настаня-настанявам, изруся-изрусвам.

съгл т и д се превръщтат в щ и жд, като мекоста се поглъща и наставка след тях е --ава--: защитя-защищавам, потвърдя-потвърждавам, наградя-награждавам.

след ч и ж от корена на свършен глаг наставка също е --ава--: изуча-изучавам, погълча-погълчавам, унижа-унижавам

--ка--

по-рядко образува гл. във видова двойка: пръсна- пръскам, плесна-плескам, блесна-бляскам.

--ува-, --ствува--

свързани с първично видово значение при образуването им от други думи: блян-бленувам, път-пътувам, жертва-жертвувам, привет-приветствуват. Отделни гл. са образув. с наст. -увам- от свърш. вид: купя-купувам, сторя-струвам

ЗНАЧЕНИЕ НА ПРЕДСТАВКИТЕ

С помощта на представките (префикси), прибавени към несвършени вид на глаголите, се създава глагол с ново значение от свършен вид например: мина - зад+мина, от+мина.

В - Насоченост на действието към вътрешността: вживея се, въобразя си, вкопая се, вкарам, впиша, вместя, вбия.

ВЪЗ - 1. Насоченост на действието отдолу нагоре: възпея, възкачва (възкача), въздигам (въздигна), възгордея.

2. Действието се извършва повторно: възродя, възпроизведа, въздържа, възпра, възвърна.

ДО - 1. Подновяване на действието с допълнителен краен резултат: довнеса, докупя, доградя, доиграя, допиша.

2. Достигане до крайна цел: догоня, докарам, долазя, домъкна, довлека, догледам.

ЗА - 1. Начало на действието: завикам, загаля. заброя, закрача, зажаля, запискам, заохкам.

2. Действието се довежда до резултат и се насочва към центъра на обекта: забия, забода, заседна, забутам.

3. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: закрия, замрежа, затрупам.

4. Действието сближава два обекта: зашия, залепя, забържа, захапя, защипя, захвана.

5. Действието е в слаба степен: замия, забърша, замета.

ИЗ - 1. Действието се довежда до краен резултат: изближа, извия, изкопая, изгладя, измия, изтрия, изчета, изгася.

2. Придобиване на ново качество: избледнея, избистря, изруся, изкористя, изхабя.

3. Действието е насочено от центъра към външната страна: изблъскам, избутам, избягам, изгоня, излетя, изпъдя.

4. Действието се извършва однократно: избръмча, изгърмя, изщракам, изкикотя се, изсумтя.

5. Действието се разпространява върху целия обект или всички обекти: издраскам, изкьрпя, избеся, изброя.

НА - 1. Действието се довежда до краен резултат: наготвя, надипля, напакостя, нажуля, набедя, нахраня.

2. Придобиване на ново качество: нагорещя, надебелея,наскърбя, нажаля, наедрея.

3. Действието е с резултат, в голяма степен и се осъществява чрез натрупване: нагреба, напечеля, насоля, нацелувам, нашия, нахваля, накроя, надера.

4. Действието е до пълно насищане: навикам се, нагладувам се, налудея се, нахленча се, наям се, напия се, наспя се.

5. Действието се извършва по повърхността на обекта: накапя, налепя, нашаря, нагазя, нагризя.

НАД - 1. Действието се довежда до резултат над обекта: надвеся се, надпиша, надсмея се.

2. Чрез действието субектът постига по-голям резултат от друг субект: надбягам, надхитря, надпия, надиграя.

О (ОБ) - 1. Действието се довежда до резултат: обеся, омеся, опера, опека, ощипя.

2. Получаване на ново качество: обеднявам, озверявам, оздравявам, озлочестявам, облагородявам.

3. Действието е с резултат върху целия обект: обера, ограбя, осоля, озеленя, охладя, обеля, овалям.

ОТ - 1. Действието се довежда до резултат: отпътувам, отгледам, отрасна, откърмя, отделям.

2. Действието е в обратна посока на друго действие и го отрича: отбия, отзова, отшия, отуча, отплета, отбода.

3. Действието не се извършва повече: отзвуча, отмирам, отмириша, отсърдя се.

4. Действието се извършва до пълно насищане: отживея си, отпея си, отям си, отходя си, отиграя си.

ПО - 1. Действието се извършва в слаба степен и за малко време: подразня, поядосам, попека, попея, походя, поседя.

2. Придобиване на ново качество: побългаря, подобря, поясня, поскъпя, посиня, повехна.

3. Действието се извършва по повърхността на обекта: посипя, поблека, потътря, полепя се, поръся.

ПОД - 1. Действието се довежда до резултат и се осъществява под обекта: подлея, подробя, подкупя, подлъжа, подправя, подпитам, подменя.

2. Действието се извършва в слаба степен: подкиселя, подпека, подсмихна се, подгоня, подплаша.

3. Придобиване на ново качество: подновя, подмладя.

4. Действието провокира обекта към следващо действие: подбудя, подкарам, подсетя, подтикна, подбутна.

ПРЕ - 1. Повторно извършване на действието: пребоядисвам, прегладя, премия, препиша, пречертая, прегрупирам.

2. Действието се извършва в по-голяма степен: пребия, прегоря, преям, препия, преиграя, пресоля, пресъхна.

3. Действието разделя на две части пространство или време: прегазя, преплувам, прескоча, прецедя, прекърша, прехапя, прегриза, прекъсна, пречупя, презимувам.

4. Действието не се извършва повече: прежаля, пресърдя се, пресрамя се, преболедувам.

5. Действието се довежда до резултат и се разпространява върху целия обект: пребродя, премрежа, претърся, преброя, преровя, прегърна, премажа, преметна.

6. Чрез действието субектът постига по-висок резултат от друг субект: преборя, преженя, прередя.

7 Действието се довежда до резултат: преглътна, прекатуря, прекръстя, претегля, прехбърля.

ПРЕД - Действието се извършва преди друго действие: предвкуся, предначертая, предплатя, предскажа, предпиша.

ПРИ - 1. Действието се подновява и довежда до нов резултат: прикупя, притуря, припечеля, притъпя, примижа.

2. Действието се довежда до резултат: прибърша, приготвя, пришпоря, прихвана.

3. Действието намалява или унишожава разстоянието между обектите: прибържа, придърпам, прикова, пришия, приравня, прилаская, прилепя, прибутам, приближа.

ПРО - 1. Действието се довежда до резултат: прочета, проследя, прокълна, процъфтя, проглуша, пропищя.

2. Придобиване на ново качество: провиня се. прохладя се, проясня се, променя.

3. Действието разделя на две части пространството или времето: пробода, прострелям, продупча, проишя.

4. Действието се осъществява за кратко време и с прекъсване: прозвъня, промърморя, проревавам.

5. Поставя се начало на действието: прогледам, пропуша, проходя, проям, пропия, пропиша, пропея.

6. Действието се довежда до резултат, разпространява се върху целия обект или до унищожаването му: прогния, промия, прочистя, проигран, пропия, прогуляя.

РАЗ - 1. Действието се извършва интензивно: разбеснея се, разработя се, разиграя се, разсмея се, разям се.

2. Действието се насочва в много посоки: разблъскам, разгоня, разсея, разхвърлям, разбъркам, разроша.

3. Действието разделя на две части областта, в която действа: разделя, разграфя, разкроя, разкъсам, разчертая.

4. Интензивно действие, което обхваща цялата област: разваря, разгоря, разработя, раздъфча, разчопля.

5. Действието е в обратна посока на предишно действие, като го унищожава: разбинтовам, разглобя, развенчая, разнижа, развинтя, разплета, размотая.

6. Придобиване на ново качество: разболея се, разводня, разкървавя, разхайта се, разкрася.

С (СЪ) 1. Действието се довежда до резултат: сваря, скрия, смеся, сътворя, съгреша, свършвам, съобразявам се.

2. Придобиване на ново качество: сбавя се, свечери се, съживя се, скъся, смекча, състаря (се).

3. Действието се осъществява внезапно и с голяма сила: сблъсквам се, сграбя, сдрусам, спипам.

4. Действието намалява областа, в която действа: сбия, сгуша се, сгърча, спека, свия.

5. Действието намалява или унищожава разстоянието между обектите: сдобря, сплета, сродя, събера, слепя.

6. Действието се довежда до резултат, като се насочва надолу: сблека, смъкна, срутя, стоваря се.

7. Действието се осъществява еднократно: сгъна, спъна се, срасна се, съжалявам, смая, смигна.

У - 1. Действието се довежда до резултат, като се насочва към центъра на обекта: увода, увлека, ужиля, усвоя, убягна.

2. Действието се насочва надолу: увисна, упадна, утъпча.

3. Действието се довежда до резултат: убия, увредя, увехна, утеша, учудя, ушия, умия, увия, укрия, ужиля.

4. Получаване на ново качество: умилея, унижа се, увбековеча, уволня, уточня, улесня, уважа, удостоверя.

Образуване на глаголните видове.

а) глаголи от свършен вид:

б) глаголи от несвършен вид:

УПРАЖНЕНИЯ

Поиск по сайту: